Архив на категория: Традиции

Мартеницата

         Мартеницата е един от най – обичаните български символи. Най – често тя се правиmart от усукани вълнени или памучни бели и червени конци.  Всеки един от цветовете има своето значение – белият символизира чистотата, невинноста, новото начало, а червеният  олицетворява  живота, зачатието, енергията на слънцето и плодородието. Въпреки това в различните краища на България мартениците могат да са направени и от други цветове. Така например в Родопите те са многоцветни, а в Софийско и Мелнишко може и да са сини и червени. При изработването на мартеницата конците трябва здължително да се засукат на ляво и понякога може да се добавят различни символи, като черупка от охлюв за здраве и сила, мъниста против уроки, скилидка чесън за предпазване от зли демони или паричка за благополучие. Има още

Трифон Зарезан

 

trifon zarezan

Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон. Празнува се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари, когато Българската православнd църквaтържествено чества Трифоновден.[1] Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифон пияница.

Обичаите повеляват да се омеси хляб — пресен или квасник, да се сварикокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Като се свари кокошката се препича на саджaк. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“.  След това всички се събират и избират царя на лозата.

Едната легенда разказва, че когато Трифон бил само на 17 години излекувал дъщерята на римския император Гордиан и по този начин спечелил признание и слава. След няколко години се опитали да го накарат да се откаже от християнската вяра, но той отказал и бил изпратен на съд. Осъдили го на смърт, чрез обезглавяване. Когато го извеждали извън града, той се обърнал на изток, горещо се помолил и благодарил на Бога, че го удостоил „с мъченически венец“. Докато се молел, склонил глава и издъхнал и се отървал от мъчителната смърт.

Другата легенда разказва, че когато Трифон зарязвал лозето си, край него минала Богородица/неговата сестра според поерието/ с малкия Христос. Тя отивала да си чете молитва по случай навършване на 40дни от раждането. Трифон й се присмял. Тя преглътнала обидата и пътьом като се прибирала минала край жена му и й казала да занесе превръзки на мъжа си в лозето, че си е отрязал носа. Жената веднага тръгнала. Като разбрал защо е дошла, Трифон се зачудил: „Как ще съм го отрязал, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре!“ И за да й покаже, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат „Зарезан“ и на иконите е изобразяван с косер в ръка.

Ивановден

На 07.01 Християните празуват Ивановден.iv

Православната църква почита паметта на Св. Йоан Кръстител – Предтеча.

Народното вярване казва, че Св. Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник.

Той е наречен негов „събор“, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този „най-голям между родените от жени“ Божи пророк и праведник.

Паметта му се чества няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7 януари. Свети Йоан се е прочул като проповедник в Юдея и Галилея, където увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. За да се пречистят, ги кръщавал с вода. По нареждане на Ирод Антила пророкът е заловен и обезглавен.

Празнуват: Иван, Ива, Ивана, Иванка, Ивет, Ивон, Йоан, Йоана, Йован, Йово, Йовка, Йоно, Йонко, Йото, Йола, Йолита, Калоян, Ванко, Вачо, Ваньо, Ваня, Ванче, Ванга, Джоана, Джина, Жан, Жана, Жанета, Жанина, Яна, Яне, Яни, Янина, Яница.

Богоявление (Йордановден)

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника.

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката.С него се слага край на така наречените „Мръсни дни”.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.кръст

На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

Поверия

Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.

  1. Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
  2. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
  3. Според народното поверие през нощта срещу богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от бог това, което си пожелае.

Водици

Какво се прави в нощта срещу Водици (5-ти срещу 6-ти януари), една от най-магичните нощи през годината или КАК ДА НАРЕЧЕШ ВОДАТА СИ?  Има още