Архив на категория: Празници

Ивановден

На 07.01 Християните празуват Ивановден.iv

Православната църква почита паметта на Св. Йоан Кръстител – Предтеча.

Народното вярване казва, че Св. Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник.

Той е наречен негов „събор“, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този „най-голям между родените от жени“ Божи пророк и праведник.

Паметта му се чества няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7 януари. Свети Йоан се е прочул като проповедник в Юдея и Галилея, където увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. За да се пречистят, ги кръщавал с вода. По нареждане на Ирод Антила пророкът е заловен и обезглавен.

Празнуват: Иван, Ива, Ивана, Иванка, Ивет, Ивон, Йоан, Йоана, Йован, Йово, Йовка, Йоно, Йонко, Йото, Йола, Йолита, Калоян, Ванко, Вачо, Ваньо, Ваня, Ванче, Ванга, Джоана, Джина, Жан, Жана, Жанета, Жанина, Яна, Яне, Яни, Янина, Яница.

Богоявление (Йордановден)

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника.

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката.С него се слага край на така наречените „Мръсни дни”.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.кръст

На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

Поверия

Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.

  1. Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
  2. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
  3. Според народното поверие през нощта срещу богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от бог това, което си пожелае.

Символи на Бъдни вечер

На “Бъдни” вечер, съгласно българската традиция, семейството трябва да бъде заедно, като всеки член изпълнява различни ритуали. Мъжете избират и отсичат “Бъдника” – дебел пън от дъб или круша, който символизира “Световното дърво”, крепящо реда и хармонията в света. В “Бъдника” се издълбава дупка, която се пълни с червено вино, тамян и зехтин за берекет. Той се пали от най-възрастния човек в дома и се оставя да гори цялата нощ.

Докато мъжете изпълняват обреди за защита на дома, жените приготвят празничната вечеря и най-важното – замесването на обредните хлябове започва от ранни зори.Освен питката с късмети, се приготвят и други обредни хлябове. Голям за Богородица и по-малки – за всяко от животните в къщата. Старите българи отрупвали софрата с всички тези хлябове, за да имат богат урожай, месо, мляко и здрави животни през следващата година.

“Боговицата” се разчупва от най-възрастния в дома. Първото парче се оставя за мъртвите (или за Богородица), второто – за къщата, а останалите се раздават на членовете на домакинството. Ако парата се падне в парчето, отделено за къщата или за Богородица, годината ще е много добра за всички.На трапезата се стои цяла вечер и не бива да се става.

В полунощ идва ред и на Коледарите, предвестници на добрата новина за Христовото рождение. Те обикалят къщите и благославят, а домакинята ги дарява с кравайчета и ги посипва със семена за богат берекет.

Така с песни и настроение приключват ритуалите при посрещането на Коледа. Всички те показват едно и също – страхът на човека от злите сили, но и надеждата за ново и по-добро начало в най-празничната и изпълнена с чудеса вечер – “Бъдни” вечер.

Източници:

bulgarkamagazine.com

Коледа в България

В България празникът Рождество Христово е продължение на Бъдни вечер – последният ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари – мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа.

От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.

Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. В огнището проблясват пламъците от бъдника още от Игнажден. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот.

На Коледа се колe прасе. По-късно в коледния ден българите обикновено правят богата месна вечеря с роднини и близки приятели на семейството. Това е безкрайна въртележка от смяна на маси, ястия и бутилки. Споделянето на храната и напитките е важен елемент от българския характер и се счита за начин, по който се показва уважение. Затова не е изненадващо, че всички важни празници, особено Коледа, се празнуват на маса.Трапезата не се вдига цял ден.

Източници:  bg.wikipedia.org; evs-translations.bg; visitbulgaria.net