След освобождението на България от турско робство, населението на Коматево наброявало 300- 400 души.Близостта му с големия град Пловдив и плодородната земя, скоро обаче привличат преселници от планинските села Извор,Лилково, Ситово, Бойково и Дедево. Още през 1880 – 1885 г. бива основано училище в двора на църквата, за което разказва старият учител ……….. В село Коматево дойдох след голямото земетресение в 1928 година.Бях назначен за начален учител и на 15.09.1928г. встъпих в длъжност.Селото пострадало от земетресението , се оказва с напълно разрушено училище.Тогава то е само основно именува се „Св.Прокопи” и се помещава в двуетажна сграда в църковния двор. Аз заварих само първия етаж, вече ремонтиран – имаше само две учебни стаи 4/4 м. и една 2,5/1,5 м. – за канцелария.Същата сграда съществува и до днес и се използва от църквата. Кога е основано първото училище в селото не е известно. Летописните книги и училищните документи не отбелязват това. Старият образован жител на Коматево – Атанас Ив. Овчаров разказваше, че той е ходил на училище в Пловдив , в селото не е имало.Предположенията за основаване на първото училище тук се насочват около 1885 – 1890 година. От 1928 – 1930 година училището се помещаваше в църковната сграда. Аз заварих всичко 37 ученика в 4 отделения, които учеха слято – I – II , III – IV . Това създаваше големи трудности в обучението . Като отделен факт може да се отбележи, че католическата църква тук до 1930 година поддържаше частно училище, в което обучението се водеше от калугерки. След земетресението в 1928 г. се пристъпи към изграждането на първото самостоятелно училище.Цялото население подпомагаше строежа , а ученици и учители с много вълнение очакваха откриването на новото училище. И наистина тържеството беше трогателно – учениците носеха портрети на наши възрожденци , революционери и писатели. Запели песни за Родина и просвета ние влязохме в новото училище „Васил Ливски” , вече с две големи учебни стаи и три по – малки. След 09.09.1944 год. село Коматево бързо нарастваше, увеличи се броя на учениците , които вече бяха в 4 нормални паралелки.Наложи се разширение на училищната сграда , но остро се чувстваше нужда от прогимназия.Последователно се разкриха V,VІ, VІІ клас. Дойдоха нови учители, обучението започна на две смени. Трябва да се отбележи , че до 1931 г. училището беше единственият фар на народната просвета. По инициатива на учителите на 27.09.1931 г. се основава народно читалище „Иван Вазов” – втория духовен светилник.До 09.09.1944 г. двата института – училище и читалище – работеха в творческо единство. При нас бяха канцеларията, библиотеката, цялата културно – масова дейност. Учителите изнасяха беседи, чествувания на бележити дати, театрални предстваления. През 1948 г. имахме вече наш лагер в с.Бойково , чиято издръжка се пое от всестранна кооперация „Пчела” и ТКЗС „Георги Димитров”. Новата сграда на училището , настоящата, се построи през 1962 година , а от 1969 година , когато Коматево стана квартал на гр.Пловдив, училището се именува „ ЗАХАРИ СТОЯНОВ”
. Гено Хр. Манев- учител в Коматево от 1928 г. – 1958 г.
