Защо учим, какво учим и какво е ученето са някак взаимно свързани и от моя личен педагогически опит е много важно всеки педагог да си зададе тези въпроси и да намери своите отговори (не е необходимо да преоткрива топлата вода, но поне да се ориентира на какво поставя акцент в практиката си).
Ключово е това, което се предлага като учебен материал да бъде релеванто за учащите се и по възможност да бъде представено през призмата не техните интереси, да бъде от говорено на въпроса защо ми трябва да знам/ мога това. Ако човек не вижда полза за себе си в нещо, защо да му посвети време и енергия? Често като педагози забравяме да насочваме учащите се към практическата полза и ползата за тяхното развитие на това, което се изучва. Забравяме да го поставим в контекст – с коя област и сфера на живота е свързано, къде е приложимо или как развива личността и кой неин аспект.
В доклада на ЮНЕСКО „Ученето – съкровището вътре в нас” (Learning: The treasure within) от 1996 година е очертана необходимостта всеки индивид да учи в 4 основни направления:
• Учене, за да знаеш (и да бъдеш съзнателен) – learning to know
• Учене за да правиш – learning to do
• Учене да живеем заедно – learning to live together
• Учене да бъдеш – learning to be
Тези направления за описани като „стълбове на ученето”. Ученето за да знаеш, не означава просто акумулиране на информация, то включва и възможността учениците да откриват, оценяват критично информация и да я използват. Ученето, за да правиш, е свързано с придобиване и развиване на умения за справяне в един многообразен и непрекъснато подменящ се свят, както и умение за учене и развитие през целия живот. Ученето да живеем заедно е определено в доклада като „може би основната задача на днешното образование”. Това включва умението да комуникираме, разбирането за взаимно зависимия характер на обществата и човечеството като цяло.
