Първото археологическо проучване на Перперек е проведено в края на 1960-те и началото на 1970-те години от екип с научен ръководител Ст.Михайлов. Скалното светилище представлява огроменпланински масив, в който всяка педя от скалната повърхност е била изработена от човешка ръка. На самия връх е разположен огромен басейн с размери 12 m x 8 m x 6 m, скални тронове, просторни изсечени в скалата помещения и пейки. Добре се проследява т.нар. „свещен път“, който води към т.нар. „голям храм“ – помещение с дължина около 100 m, ширина 10-12 m и вкопаване в скалното лоно на планината вариращо от 3 m до 4.5 m. Вътрешното пространство е проектирано на три нива. В най-източната част на храма е издялана фигура на лъв, изправен на четирите си крака. Значително количество керамика от късната Енеолитна епоха е намерено в района на старите рампи за пръст – факт, показващ, че светилището е основано и функционирало през втората половина на Енеолита. 
Археологическият обект заема скалист връх, разположен югозападно от с.Горна Крепост, наричан от местното население „джин тепеси“ – в превод от турски „Върхът на боговете“. Билото е изградено от зеолитизиран риодацитов пирокластичен поток на Белипласткия комплекс. Характерно за тези скали е, че са по-меки и податливи на климатични условия (изветряне, водна ерозия вследствие на силни дъждове и влага), както и по-лесни за обработка от хората.
