Обичайни дистанции
60 метра
Дисциплината 60 метра обикновено се изпълнява на закрито. Изминаването на цялото разстояние отнема на състезателите от 6 до 7 секунди. В тази дисциплина бързият старт е по-важен от всякъде другаде. Тук се постигат най-големи скорости, а бягането е на един дъх, образно казано. Често 60-те метра се използват като подготовка за различни видове спорт – футбол, например. Млади атлети бягат 60 метра на открито, докато навлизат в спринта. Обикновено до 11 годишна възраст се бягат 60 метра, а след това – 100. Световният рекорд принадлежи на Морис Грийн от САЩ, постигнал време 6,39 секунди.
100 метра
- Бягането на 100 метра е най-известната спринтьорска дисциплина и една от най-престижните атлетически дисциплини. Дължината на пистата се побира без завои на едната страна (дължина) на стандартната писта на стадион, която е 400 метра. Често победителят в 100-те метра е обявяван за най-бързия човек на планетата. В момента световният рекорд е 9,58 секунди на Юсеин Болт (Ямайка) – 2009 г. Това е второто му по бързина постижение за най-висока скорост в бягането – 10,44 м/сек.
- Щафетата 4 х 100 метра също е много престижно състезание. При нея четирима души от един отбор бягат по 100 метра всеки, като предават щафетата от първия до последния бягащ. Тук средната скорост е по-висока, защото атлетите имат право да се засилят преди да вземат щафетата, т.е. има летящ старт. Когато предаде на следващия, атлетът вече е свършил своята част от състезанието. При тази дисциплина често от значение е и стратегията на отбора – на коя позиция да стартира (съответно кой под ред да бъде) всеки един от спринтьорите, в зависимост от възможностите си.
200 метра
Състезателите стартират в завоя на пистата, за да завършат в края на правата дължина. Това налага те да имат различни фиксирани позиции при стартиране, като най-напред е състезателят в най-външния коридор, а най-отзад е този в най-вътрешния коридор. Разстоянието помежду им е така премерено, че всеки да има точно 200 метра до финала, за да могат при равни възможности напълно едновременно да го пресекат. Ключът към успеха в дисциплината се крие още в доброто излизане от завоя, а средната скорост е по-висока от тази в 100-те метра.
Когато се бяга на закрито се прави точно една обиколка и времената обикновено са съвсем малко по-слаби от тези на открито. Щафетата е рядкост в тази дисциплина.
Подобно, но много малко по-късо и на права отсечка, било първото състезание в древните олимпийски игри.
Световният рекорд от 19,19 секунди е поставен от Юсеин Болт в Берлин (2009) – средна скорост 10,42 м/сек.
400 метра
Тази дисциплина понякога се нарича дълъг спринт или спринтьорски маратон. Изисква от спортистите спринтьорски качества и специална скоростна издръжливост. Провежда се през летния сезон на 400-метрова писта и през зимния на 200-метрова. Тя е олимпийска дисциплина в леката атлетика за мъже от 1896 г. и за жени от 1964 година.
Спортистите стартират от ниска позиция на стартови гнезда. На 400-метрова писта всеки състезател от старта до финала бяга по своя пътека. На 200-метрова писта първите два виража спортистите преминават по свои пътеки и после излизат на обща пътека. Навлизането в чужда пътека е нарушение на правилата, но рядко се среща на официални състезания.
Световният рекорд на Майкъл Джонсън (САЩ) е 43,18 секунди, поставен на 26.8.1999 г. в Севиля – средна скорост 9,26 м/сек.
Необичайни дистанции
150 метра
Тази неофициална дисциплина се използва при тренировка за постигане на издръжливост в 100-те метра или на скорост в 200-те. Била е използвана само като показна дистанция. В състезание между олимпийските шампиони от 1996 година златният медалист на 100 метра Донован Бейли (Канада) побеждава Майкъл Джонсън (САЩ). Световният рекорд е отново на Юсеин Болт 14,35 сек Това е и световен рекорд за най-висока скорост в бягането – 10,45 м/сек.
300 метра
Това е друга неофициална дистанция, която се използва по време на тренировки за подобряване на издръжливостта при бягането на 200 метра, и на скоростта при бягането на 400 метра.
500 метра
По-често състезателите тичат 500 метра, особено, за да увеличат издръжливостта си в дисциплината 400 метра, и скоростта си в средните разстояния. Това е дисциплината, която стои на границата между късите и средните разстояния.
600 метра
Тази дисциплина най-често се изпълнява от ученици в часовете по физкултура. В 11 и 12 клас норматива за максимален брой точки е 2,00 минути. Също често атлетите на 400 метра подобряват издръжливостта си, а тези на 800 метра – скоростта си, бягайки на това разстояние. Понякога 600-те метра се класифицират като бягане на средно разстояние.
