Философия на преподаване

Моята философия за образованието поставя в центъра детето, като се фокусирам върху неговите индивидуални способности и потребности. Всички деца имат силни страни и целта ми е да ги идентифицирам и надграждам.
Моята мисия:
Поставяне на основите в личностното развитие на децата, съчетавайки добрите традиции и иновации в образованието.
Моите отговорности: Удовлетворяване на социалните потребности на децата, развитие на личните ми творчески и иновативни способности;

Принципи, към които се придържам в работата си:
– Свобода и отговорност на учителя и детето;
– Дисциплина и самостоятелност;
– Принцип за изграждане на увереност в себе си;
– Толерантност;
– Справедливост и хуманност;
Главна цел:
Създаване на интелектуално стимулираща и емоционално безопасна среда, подпомагаща разгръщането на потенциала на всяко дете.

Реализирам целите и задачите в работата си чрез:
– осъществяване на личностно – ориентиран педагогически процес, в чийто център е детето като активен негов участник;
– осигуряване на равен шанс на всички деца във възпитателно-образователната дейност на групата;
– израстване на физически и психически здраво, дееспособно, самостоятелно и с необходимото самочувствие дете;
– изграждане на емоционална интелегентност у децата чрез ситуационен подход- рефлексия, вътрешна мотивация и пренос на знания;
– приобщаване към национални традиции и културни ценности.

Иновации в моята педагогическа практика
Потребностите на съвременните деца не са същите като на децата от моето поколение. Те се нуждаят от повече пространство и повече свобода, наличие на ясни и стабилни отношения. Тяхната сетивност е изострена и те не търпят несправедливост, подценяване. За тях е важно да изразяват чувствата си и да ги споделят с останалите

Затова целта ми е да усъвършенствам и разширявам компетенциите си за иновациите в предучилищното образование.
Считам за важно в процеса на всички дейности детето и учителят активно да си взаимодействат като разсъждават и участват активно като равноправни субекти, Това налага включването на интерактивни методи и средства в процеса на работата ми.

Използвам мултимедийни продукти в ежедневието ни: технически пособия – интерактивна дъска, мултимедиен проектор, както и софтуерни продукти – програмите от Microsoft Office, Power Point, WordPress , различни програми за обработване на снимки и изображения и за изработване на презентации, свързани работата ми в групата, научнопопулярни видеофилми в интернет мрежата.

През последните години моя приоритетна област на интерес, проучвания и внедряване в практиката е подобряването на психичното здраве на децата чрез развиване на емоционалната им интелигентност, тоест придобиване и усъвършенстване на емоционални и социални умения, необходими за справяне с жизнените предизвикателства въз основа на ефикасното общуване с връстници и възрастни. Това е възможно чрез изграждане на възпитателно- образователна среда, насърчаваща съвместната работа и сътрудничество между децата.

За целта продължавам да използвам интерактивни методи, поставящи мен и децата в ситуации на постоянно обсъждане, изразяване на собствено мнение, способности, индивидуален стил.

Така заедно изграждаме умения за разрешаване на конфликти и справяне с проблеми, диференцираме и назоваваме  свои и чужди емоции- радост, тъга, страх, вина, изненада, гняв,  подобряваме самоконтрола върху импулсите си, ставаме по – смели при взимане на решения, усъвършенстваме разговорните си умения, а всичко това подобрява нашето междуличностно общуване – да проявим внимание, загриженост, чувствителност към чувствата на другите; Как постигаме всичко това?

Учим се да разпознаваме назоваваме и различаваме чувствата си чрез „Книжка на чувствата“, „Колаж на чувствата”, „Албум на чувствата”, „Азбука на емоциите”;

както и да развиваме уменията си за  безсловесно общуване и за емоционален контрол, а така разпознаваме ранните физически прояви на емоционалните си реакции и се приучваме към самоконтрол чрез

• ситуационни методи (Игра „С изключен звук“), Драматизация „Отгатване на чувства”, „Познай чувството”;
• Психогимнастика- игри за развиване и коригиране на емоциите и чувствата, за психофизическо разтоварване, подобряване на самочувствието и настроението („Изиграй емоцията”,„Изиграй като…”).

• „Утринна среща”- „Как се чувствам днес?”.
• Симулационни игри за преживяване на предизвикателства в безопасна среда за осъзнаване на промените в тялото и отреагиране със спокойствие („Стой спокоен“);
• „Успокояваща кошница” с успокоителни задачи

• Отпускане и постигане на спокойствие с физически упражнения и релаксиращи техники : „Еволюционната игра”, „Подвижните думи”, „Гумената шия”, „Лейкопласт”, включване на елементи от йога;

музикотерапия чрез слушане на релаксираща музика, свободна импровизация, пеене и движение с музика; смехотерапия в ежедневни смешни минутки; арттехники за себеизразяване   с теми: „Рисуване с пръсти”, „Маски”, „Торнадо”, „Рисуване с недоминантна ръка”, „Рисуване със затворени очи”, „Предаване на групова рисунка”, „Нарисувай как прекосяваш река”.

Със сигурност тая целенасочена дейност повишава социалния статус на децата в групата, усъвършенства речевата култура по отношение разпознаване и назоваване на емоции, увеличава проявите на емпатия  и взаимопомощ помежду им.

Очаквам в дългосрочна перспектива тези деца, бъдещи ученици, да  демонстрират по- добър самоконтрол, социална осъзнатост и готовност за взимане на решения в социална среда както в училище, така и извън него.