На детския учител
В сърцето си носиш парченца от детството
на толкоз пораснали вече деца
и спомени пазиш – тъй свидно наследство
за сълзи и грейнали с обич лица.
И в съня ти топуркат бързи малки крачета,
ръчички протягат се, и те търсят очи,
въпроси задават звънки детски гласчета,
разпъват те възгласи – „ГоспожА, помогни!“
Обувки завързваш и бършеш нослета,
целуваш и гушкаш, до креватчета бдиш.
На топка играеш със смели момчета
и с малки госпожици кукли редиш.
За ръчичка ги водиш към голямата сцена
на живота и учиш ги как да вървят.
Дори с изранени ръце и колене,
да обичат, да пазят, сами да строят.
Да мечтаят и дръзко да следват мечтите,
да се борят и смело напред да вървят.
Ти си детски учител – пътеводител
към големия, истински, приказен свят.
Автор – Златина Великова
„Ако децата идват при нас от силни, здравословни функциониращи семейства, това прави работата по-лесно. Ако те не идват при нас от здрави, здрави и функциониращи семейства, това прави нашата работа по-важна.“ Барбара Колор
„Образованието не е подготовка за живот; образованието е самият живот. “ Джон Дюи
Джон У. Шлатър
Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.
Аз съм много хора на много места.
Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.
Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.
Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.
Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.
Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.
Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви „Нагоре по стълбата, която води надолу“.
Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството… Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Моисей и Исус.
Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.
Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.
В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.
Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.
Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.
Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.
Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.
На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден – с нови въпроси, идеи и приятелства.
Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.
Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът – всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.
А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността – вашите деца.
И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.
Аз съм учител… и всеки ден благодаря на Бога за това.
Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст, но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.
Щом не можеш да бъдеш и храст,
ти трева покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът-мечта на реката.
Няма как да сме все капитани,
моряци да станем, пак нужни сме значи.
Има труд за титани и труд за слабаци.
Просто всеки си има задачи.
Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа!
автор:Дъглас Малок
ЗА ДЕТСКАТА УЧИТЕЛКА
Иванка Миклович
За детската учителка се пише малко,
съвсем случайно, бегло, може би,
ала за нея светло цвете
откъсват детските ръце в зори.
И тя е първата, която с нежност
е хванала детето за ръка,
подала му е молив или четка
и казала е: „Гледай, ей така…“
И детски сълзи бърсала е често
за мама някой щом се нажали,
коляно е превързвала и пръстче:
“ Потрай, детенце, няма да боли!“
Да върже панделка, чорап да вдигне,
тук да похвали, там – да умири,
и всеки ден сред пъстрата гълчава
на толкова деца, лица, съдби.
И всеки ден сред шум и детска врява,
сред много синове и дъщери,
и всяко иска грижи и усмивка
и с нещо свое тя да ги дари.
Едно е плахо, друго непокорно,
но всяко е посвоему дете
от нея търси помощ, ласка, обич,
и пред очите и расте.
И всеки път по улицата търси тя
своите пораснали деца,
макар при нея никой да не спира с:
„Учителко, целувам ти ръка!“
Защото тя остава там далече –
в детството – и строга, и добра.
И те я помнят млада, тъмнокоса,
а тя отдавна вече побеля.
Тъй ден, след ден, сред работа и грижи,
сред шум, играчки и деца, деца…
Професия и трудна, и прекрасна,
незаменима с нищо на света
„Няма нищо в разума, което по-рано да не е било в усещането.“ Епикур
„Ако искаш да повдигнеш себе си, помогни на някой друг да се изправи.“ Букър Т. Уошингтън
„Този, който осъзнава своите способности и своята тежест, много трудно може да бъде уплашен … Тук е заровено кучето.“
„Човекът е устроен така, че когато нещо запали Душата му, всичко става възможно.“
„Аз ще бъда това, което искам. Но аз ще трябва да искам това, което аз ще бъда. Успехът е в процеса на постигането, а не условие.“ Фернандо Песоа
„Всички ние сме станали хора дотолкова, доколкото сме се научили да обичаме и да разбираме другите.“ Пастернак
Никоя друга инвестиция не носи толкова голяма възвръщаемост, колкото инвестицията в образованието. Брад Хенри
Образованието – това не е запълване на ведро с вода, а запалването на огън.
Прагът на времето
Беше някога, доста отдавна –
ти през прага пристъпи едва –
малко плаха, невинна и млада,
но с любов за стотици сърца….
Колко детски ръце оттогава
се подпряха на твоята длан,
за да могат далеч да отплават
по света ни безкрайно голям….
А стотици очички, със обич
как осмисляха трудните дни,
и във радости, и във тревоги
търколи се животът почти….
…Пак усмихната прага пристъпваш
сред безбройните нежни лица –
завеща им най-важното всъщност –
за учител е нужна ДУША!!!
Теодора Вълева
„Обещайте ми, че ще помните, че сте по-смели, отколкото си мислите, по-силни, отколкото изглеждате, и по-умни, отколкото си мислите!“ А. Милн
За учителя с любов
Шапки долу!
Не за знамето, не за химна, не за герба.
Шапки долу!
Не за президента, не за министрите, не за парламента.
Шапки долу!
Не за партиите, не за синдикатите, не за клубовете.
Шапки долу!
Не за армията, не за полицията, не за баретите.
Шапки долу!
Не за банките, не за фирмите, не за бизнеса.
Шапки долу!
Не за репресираните, не за реститутките, не за ликвидаторите.
Шапки долу!
Не за медиите, не за църквата, не за сектите.
Шапки долу!
Не за футбола, не за рока, не за модата.
Шапки долу!
Не за Европа, не за НАТО, не за Общността.
Шапки долу!
Не за долара, не за марката, не за лирата.
Шапки долу!
Не за нас, не за другите.
Шапки долу!
За БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ!
За страдалеца.За човека, който създава човеци.
Шапки долу!
За твореца на знания.За онзи, който учи БЪЛГАРИЯ да чете, да
мисли, да търси. За нашия татко Песталоци.
Шапки долу!
За най-щедрия сред хората. И за един от най-бедните.
За раздаващия себе си без отплата.
Шапки долу!
За носителя и пазителя на духа. За великия слуга на народа. За
единствения вълшебник измежду нас.
Шапки долу!
За истинския родител на децата ни. За гладния, който ги
храни. За добрия, не видял добро от никого.
Шапки долу!
За будителя без икона.За вечно разпънатия между дълга и
нуждата.
Шапки долу!
За патриота и общественика, притиснат от социалния кръст.
Незачетен от онези, които е учил. Забравен и гонен от
политици и кметове.
Шапки долу!
За този скромен, но голям човек, без който сме немислими.
Без който България би осиротяла. И би забравила словото,
което я въздига.
Шапки долу!
И поклон.
Стефан Продев
Учителят е този, който води детето в света на познанието. Всяко дете заслужава да работи с учител, който вярва в него.
„Дори и да не преобърнем живота им, дори съвсем малко да променим траекторията им, с няколко стъпки да бъде по-различно това, което им се случва, е достатъчно. Да им помогнем да започнат да мечтаят – много ми е важно.“
Съди за всеки свой ден не по това колко си пожънал, а по това, което си посял.
Безгрижно, шарено, весело и магическо!
Детство, изпълнено с любопитство.
Този сайт е част от мрежата от сайтове на училища www.daskalo.com.
Направете и вие сайт на вашето училище напълно безплатно.
Вижте нашите курсове за учители с кредити на kursove.teacher.bg.