Огромният купол на Рила се издига над ограждащите я от всички страни планински котловини — Самоковската(на север), Костенецко-Долнобанската (на североизток), Дупнишката (на северозапад), Благоевградската (на югозапад) и Разложката (на юг). Чрез 5 седловини Рила се свързва с околните планини — на север Боровецката (1305 m) с ридовете Шипочан и Шумнатица на Ихтиманска Средна гора, на югоизток Юндола(1375 m) и Аврамовата седловина (1295 m) с Родопите, на юг Предела (1140 m) с Пирин и на северозападКлисурската седловина (1025 m) с Верила. В тези си граници Рила заема площ от 2629 km2.
Разделя се на четири обособени части:
- Източна Рила — Източният (Мусаленски) дял е най-обширен и най-висок и е разположен между долините на реките Бели Искър, Марица, Яденица, Места и Белишка. В него се намира най-високият връх, както и 12 от 18-те рилски върха над 2700 m. — Мусала, Ястребец, Иречек, Дено, Манчо и др. В тази част са Мусаленските езера. Тук се намират и Маричините и Ропалишките езера. В тази част на планината се намира курортът Боровец.
- Централна Рила — Централната част (Скакавишки дял) на Рила е най-малката (1/10 част от площта на Рила) и е известна най-вече с ледниковите езера, които се намират там Рибни, Джендемски, Манастирски. Той се простира между долините на реките Бели Искър, Леви Искър, Рилска и Илийна. В тази част се намира най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров — Смрадливото езеро. Тук се извисяват върховете Канарата, Черна поляна, Малък и Голям Скакавец, Рилец. Между реките Леви и Бели Искърстраховито се издига уединеното било на Скакавците — Голям Скакавец, Малък Скакавец, Пчелина и Свети дух. Някога пътеката за товарни животни от Самоков за Рилския манастир преминавала по Прека река, започвайки от долината на Бели Искър. Друго по-известно било е това на Маринковица и Водния чал. То достига до Кобилино бранище — вододелната седловина между Скакавишка и Мальовишка Рила. В района на Голям Скакавец е разположено и може би най-тайнственото езеро в цяла Рила — Йозола.
- Северозападна Рила — Северозападният дял (Мальовишка Рила) заема близо 25% от територията на планината и е разположен между долините на реките Рилскаи Леви Искър, Самоковската и Дупнишката котловина. Най-високият връх в тази област е връх Голям Купен, който е висок 2731 m. В тази част се намират и Седемте Рилски езера. Северозападният дял е известен с множество труднодостъпни красиви върхове и живописни езера.
- Югозападна Рила — Той се простира между долините на реките Градевска, Струма, Рилска, Илийна и Белишка, седловината Предела и Разложката котловина. Най-високият връх на територията на югозападната част (Капатнишкият дял) е Ангелов връх. Площта на тази част е 30% от площта на планината. С изключение на най-северната си малка част, той няма алпийския облик на останалите дялове.
- Лакатишка Рила — Най-северният дял, както и най-ниският. Името му произлиза от най-голямата извираща от него река Лакатица. Още е известен като Доспейската планина, на съседното село Доспей. За разлика от другите дялове той няма алпийски, субалпийски релеф и ледникови езера. По-голямата част е покрита с гори — иглолистни, смесени и широколистни. Има и доста пасища по билото. Най-високият връх е Зекирица 1728 m, други — Белчаница 1654 m, Сухарево 1636 m, Ръжана 1581 m, Викалата 1555 m, Цвичила 1517 m, Каркъмо 1498 m, Бели камък 1447 m, Капаклия 1423 m, Цар Шишман 1418 m, Марко 1411 m, Елова могила 1262 m, Радомирица 1229 m, Хайдушка могила 1224 m, Борска могила 1157 m. Единственият маркиран път е Е4, свързващ Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка.Лакатишка Рила е предложена като част от НАТУРА 2000 в зона Рила буфер, но е отхвърлена. В източната ѝ част се намира защитената местност Букова Усойка. В нея са запазени многовековни букови гори.
