Родопите (вариант на името Родопа, на гръцки: Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината ѝ е около 220 – 240 km, а ширината до 100 km. Общата площ на Родопите е около 18 000 km², от които на българска територия са 14 738 km², което представлява 81,88% от цялата ѝ площ.
Името на планината Родопи е с тракийски произход. Открива се за пръв път у Херодот (V в. пр. Хр.). В античната традиция е запазена само една етиологична легенда, която изяснява (според представите на епохата) името и появата на планината[1]. Известна е чрез Трасил от Мендес (I в. сл. Хр.) и Псевдо-Плутарх (III – IV в. сл. Хр.): „Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини“[2]. Без съмнение същата легенда има предвид и Овидий, когато говори за „Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики”[3]. Варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор.
Трябва да се отбележи, че по-коректно спрямо античността е употребяването на името Родопа (Родопе), вместо Родопи, защото в античните текстове оронимът фигурира винаги в единствено число. Това се доказва и от появата на персонификация на планината върху реверса на четири филипополски монетни емисии, представящи женски образ с отнасящ се явно до него надпис Родопа[4]. Според други хипотези Родопа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където *rod- е от същия индоевропейски корен като бълг. „руда“, „ръжда“, „риж“, лат. rufus („риж“) и нем. rot („червен“)[5]. През цялата античност обаче името не е известно като хидроним.
През Средновековието планината е била известна като Славееви гори (Славееви планини), а през османското робство – като Доспатски планини.
