Съвсем скоро ще настъпи моментът, в който малкото слънчице на мама и татко ще ,,напусне“ дома и ще тръгне на детска градина!Ако някой ви каже, че този момент не е от кой знае какво значение за детето – не му вярвайте!
Детето напуска дома – спокойствието, уюта, топлината на мама и татко, сигурността, познатото, своите играчки, своето креватче и своя сигурен детски свят до момента!
Именно поради тази причина или по-скоро изброените по-горе причини е важно заедно с детето и вие, скъпи родители
да ,,тръгнете“ на детска градина!
Не в прекия, а в преносния смисъл, разбира се!
Ако детето е посещавало ясла, то и прехода няма да е толкова болезнен – и за детето, и за родителите.
За непосещавалото, идващо от къщи дете адаптацията ще е по-трудна, но с общи усилия и взаимно доверие ще я направим лека и не толкова стресираща!
Ето някои препоръки и съвети за осъществяване на плавен преход от дома към детското заведение:
ПСИХОЛОГИЧЕСКА ГОТОВНОСТна детето за тръгване на детска градина
Готово ли е детето ни да се отдели от вас? Укрепнало ли е не само физически, но и емоционално?
Малко ли е едно дете на три години, за да се води смислен разговор с него?
Не, разбира се!
Разговаряйте с детето!Говорете за промените, които му предстоят. Там, в детската ще има много други деца на неговата възраст, с които ще разговаря, ще си играе, пее, танцува, ще се хранят заедно, ще спят в една голяма спалня всички деца…
Сутрин мама или татко ще го завеждат, ще го оставят там и като си свършат работа при първа възможност бързо ще отидат да го вземат. И тогава ще си говорят много, много, как е минал денят, какво е правило детето, ще ходят на разходки…ще се гушкат силно, силно…
Памперса?!?В детската градина място за него няма. Става дума за първа група, не за ясла. Не че не се случва, но това са единични случаи. Махането на памперса е още една крачка към порастването на вашето дете, което от своя страна влияе на самочувствието на детето ви сред неговите връстници. Вие решавайте…
Самообслужване!Обличане, събличане, обуване, хранене…
Всички бързаме и нямаме търпение, понякога и нерви, и в стремежа си по-бързо да се оправим, за да не губим време все помагаме и понякога пропускаме точно онзи момент, когато детето започне да казва: Аз сам…Аз сама…
Нека дадем възможност на детето да се справя само!
ДрехитеТрябва да са удобни и практични!
В стремежа си детето ви да изглежда като кукла, ще му е затруднено дори отиването до тоалетна. Гащеризони, блузи с широки ръкави, презрамки, тесни дънки и тиранти, къси, смъкващи се чорапогащници…
В раницата на детето трябва да има един пълен комплект дрехи за смяна, необходими, ако се намокри, изцапа.
ХраненеБи трябвало до тръгването на детска детето отдавна да е хванало лъжицата и да се храни само! Храненето също е момент от израстването на детето. Понякога в стремежа си детето да не остане гладно сме склонни ние да вземем лъжицата вместо него. Понякога също така и ние, като родители, имаме нужда от голямо търпение, а то не всеки път е „под ръка“…
Каквото и да може да направи детето само преди тръгването му на детска градина, гарантира неговата независимост, самостоятелност, а те пък влияят на самочувствието на малкия човек.
А това е важно за детето и още как!
Не че няма да му се помогне, не мислете в тази посока, но моментът на
„Аз мога сам“ е много важен за децата!
ОбувкитеИма обувки за разходка, за игра, за „официални“ случаи…
Дали обувките да бъдат с лепенки?
Да, препоръчваме го, защото децата се справят сами с тях и отново стигаме до момента за тяхната независимост при самообслужването. Предварителната помощ на всеки родител се изразвява в това, да е преценил кои дрехи и обувки няма да затруднят детето му, така че то да се почувства и голямо, и полезно за самото себе си.
ИграчкитеИ за тях може да се говори много, и все няма да е достатъчно…Какви играчки за коя възраст са подходящи? Какви играчки може да носи детето в детската градина?
Ако трябва да отговорим с една дума – подходящи…Но кои играчки са подходящи? Тези, които не застрашават децата!
А има ли опасни играчки? Да, има.
За първа група малките, остри, с ръбове, плюшени са забранени!
Първата родителска срещаАко имате въпроси – задайте ги!
Ако нещо не сте разбрали, ако нещо ви притеснява – споделете го!
Ако ние трябва да знаем каквото и да било за вашите деца – кажете го!
Ако родителите са настроени позитивно, ако и разговорите, които водят с децата за детската градина са позитивни,
то и самото дете по-бързо ще се адаптира към детската градина.
ЕМОЦИОНАЛНА ГОТОВНОСТ на дететоНякои деца така и не свикват с детската градина до подготвителна група. Различен характер, различен темперамент. Естествено, не трябва да се търси причина в детето. Има и деца бързо присподобими.
Би трябвало детския учител да успява да достигне до всяко дете!
Първи ден в детската градинаЕ, вече сте готови за този първи ден, който може би дълго време ще си спомняте. Дрехите са изгладени, раницата е подредена. Последен разговор, преди лека нощ и той може би ще е за утрешния ден, за детската градина.
Кой тръгва с по-свито сърце за детската – мама, татко или детето???
Разбираемо е като усещане. Вече сте там. Оставяте малкото си съкровище при съвсем непознати, чужди хора. Ако имате възможност да не ходите на работа, направете го и то не за да взимате детето на обяд, а рано следобед.
Първият ден ще мине много, много бавно. През половин час ще поглеждате часовника. Нищо чудно да ви се стори, че времето е спряло и…най-после…Време е да отидете и да си приберете детето от „онова непознато и за вас място“…
Как ли е милото?
Какво е правило цял ден без мама?
… Какви ли не мисли ще ви минат през главата.
Е, най-после е в прегръдките ви.
Подходящ ли е моментът за глезене и позволяване на „всичко“, гонени от гузна съвест, че сте „оставили“ детето си в градина?
Вие решавате…Но не мислим, че е удачно. Любовта към детето може да има различни прояви, не само в задоволяване на моментни капризи…
Втори ден…Трети…И колелото се завърта…
Разговори с дететоНай-често срещаните въпроси при взимане на детето са: Какво яде? Спа ли? Пи ли вода?Караха ли ти се?
Всички тези въпроси насочват разговора в негативна посока. Бихме предложили един по-позитивен подход, който да поведе разговора в по-позитивна посока.
Може би въпроси като:
Похвалиха ли те днес в детската?
Играхте ли си с децата?
Гладен/гладна ли си?
Хареса ли ти яденето?
Запозна ли се с нови приятели?
С кои деца седя на една маса?
С кого си игра?
А храната вкусна ли беше? – да ви дадат повече „достоверна“ информация.
Винаги може да се намери и някое „бъбриво врабченце“, което нещо да ви е пошушнало. А като се приберете у дома, една театрализирана игра с любимите играчки може и да ви даде много повече отговори на интересуващите ви въпроси.
Нали знаете, че на Мечо всичко се казва…
Лъжите на децатаВ стремежа си да стане на тяхното, децата „не знаят“, че лъжат. Често се преплитат измислици с фантасмагории. А и когато едно капризно на ядене дете всеки ден чува от майка си: Пак ли не си ял? Тогава нищо няма да ти купя.
Идва момент в който детето започва да казва: Аз всичко си изядох.
Често казва, че е било наказвано, само и само да си стои у дома.
Да седне ли дете на столчето, защото се е поувлякло в играта и посяга на другите деца? Да, ще седне, но и госпожата сяда срещу него да си поговорят. Да разберат заедно къде е конфликта.Да почувства детето, че възрастния го е грижа и иска да му помогне.
Или усеща се напрежение между две деца. Практиката си казва думата и в очакване да се доказва кой е по-силен от двамата, най-често им се предлага да седнат на столчета, на маса, на килим – където желаят и да се разберат кой прав, кой крив в цялата тази история и защо се е стигнало до конфликт. Да си поговорят до разрешаване на проблема. Могат да ни изумят, като кажат:
И двамата не бяхме прави!
Понякога се налага и вдетиняване. Карат се за играчка. И двете деца, дори и повече искат точно в този момент да си играят с нея. Е, в такива случаи играчката се взема и закачливо се казва:
След като тази играчка „не е слушала“ и доведе до скарване на приятели, няма да си играе с вас!
Най-честия въпрос е: Играчката наказана ли е? Не, защо да е наказана? Нека да си стои тук, никой да не си играе с нея и да види колко е хубаво така…
Изрази, като „наказан“, „наказана“, „наказание“ не трябва да се използват, но децата идват в първа група, знаейки значението им. Има ли проблем, има и начин за разрешаването му и този начин не е свързан с горе изброените думи, а с разговор, привеждане на примери, загриженост!
Природата ни е направила така, че да минаваме плавно, да тренираме уменията си. Детето не се ражда научено да ходи, например. То прави опити, изправя се, заяква и се пуска, когато е стабилно, а пък се изисква от него да е самостоятелно от раз. Не може да се получи без болка!
Всяко ненавременно нещо и всяка рязка промяна провокира страх и травма.
Какво тогава трябва да направите като родители вкъщи, преди заветния първи ден в детската градина?Кои са успешните модели, чрез които да научите детето на самостоятелност?
Представете си средата в детската градина, дайте си ясна сметка какви умения са му нужни, за да се чувства добре на новото място.
Не си казвайте:„Те в градината ще го научат, аз не мога“;
„То вкъщи си спи с нас, а там ще свикне само в легло…“;
„Вкъщи аз го храня, но там ще се научи само…“
Когато детето учи новите неща в сигурна среда, сред най-близките си, е по-леко.
Така новата среда няма да е стресираща толкова, ако е подготвено!
За да бъде щастливо детето в детската градина, то трябва да бъде щастливо и вкъщи – да получава много любов, подкрепа, внимание и разбиране от своите родители.Последно, но не и на последно място – Уважение!
Уважавайте себе си, уважавайте детето, уважавайте персонала!
Ние искаме да работим С вас, a не – ЗА вас!
Да се подкрепяме, разбираме и чрез общи усилия да създадем най-добрата и сигурна среда за децата!
С пожелание ,,ПЛАЧ – ДА НЯМА!“
Тръгвам на детска градина
Чуйте всички, таз година
вече тръгвам на градина.
Мама даде ми задача,
обещах й да не плача
и да слушам много там.
Вътре ще остана сам,
но съвсем не е така,
там е пълно със деца.
Най-приятно е да знам,
че приятели ще имам там.
Много бързо, знам ще свикна,
щом посрещат ме с усмивка!
отбелязахме „Европейски ден на спорта в училище“. Европейски ден на спорта в училище е ден, посветен на насърчаването, на физическата активност сред децата, като се залага, на елемента, на забавлението и се изпробват нови видове физическа активност и спорт, за да се повиши усещането за „принадлежност към учебното заведение“ , за всеки участник.