Никола Вапцаров
/ 1909 – 1942 /
Големият български поет Никола Йонков Вапцаров е роден в гр.Банско в будното семейство на Йонко и Елена Вапцарови. Възпитаван е в патриархални и християнски добродетели, закърмен е със свободолюбивия дух на своя борчески роден край. Завършва разложката гимназия и постъпва в Морското машинно училище във Варна. Съучениците му го назовават Моряка, а преподавателите засвидетелстват уважението си към личността му, като му възлагат да произнесе випускното слово при завършването. Речта си Вапцаров произнася пламенно, като поставя остро проблемите на своето време. Тази активна позиция по-късно го отвежда в редовете на българските антифашисти. В името на идеята за по-справедлив и хуманен човешки свят Вапцаров участва в антифашистки акции, бива заловен и осъден на смърт. Разстрелян е на гарнизонното стрелбище в София на 23.07.1942г. Посреща куршумите с песен по Ботевите стихове: „Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира…“
Поетичният талант на Вапцаров се ражда и покълва под влиянието на майката на поета, която е завършила престижния за времето Американски колеж в Самоков. Елена Вапцарова запознава сина си с българската и световната литературна класика. Първите му стихове са повлияни от класици като Ботев и Вазов, от символистите Дебелянов и Лилиев и най-вече от кумира на семейството – Пейо Яворов. Зрялата поезия на Вапцаров обаче гради една съвсем нова, непозната преди него поетика и ритмика. В единствената стихосбирка на поета „Моторни песни“ (1940 г.) доминиращите символи са песен, свобода, хляб, машини, а характерните черти на стиховете са диалогичност, поетична риторика, кинематографична образност, начупен стих. Вапцаровият герой е човек, търсещ свобода, простор и романтика. Той копнее за неживяна пролет и основна опора в борбата му за по-справедлив и хуманен човешки свят е Вярата.
Изчистени от всякакви идеологически наслагвания, днес стиховете на Вапцаров звучат по-съвременно от всякога:
…В мечтите няма цензура,
мечтите греят в синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.
Никола Вапцаров е сред малцината признати посланици на българската култура в чужбина. Преведен е на над 50 езика. Книги с негови стихове са публикувани в почти всички европейски страни , издаван е в азиатски, латиноамерикански и африкански държави.
Поетът е носител на почетната награда за Мир, присъдена му от Световния съвет на мира за 1952г.
Какво значат „ слава ” и „ безсмъртие”?
Това, че по магически начин Вапцаровото поетично слово ще стане образец и пример, инструмент за национално възпитание и художествена мяра.
Това, че неговата поезия се превежда и се възхищават от нея именити творци – от Елюар до Куазимодо.
Това, че ще я знаят и под едрите звезди над Фамагуста и на Киренайка в степта, и в джунглите на Гвиана, в Куба и в Китай.
Или, че неговия гроб, който искаха да оставят без знак и без име, ще бъде винаги отрупан с цветя.
Какво всъщност значи безсмъртие?
Може би то е именно в това – да вложиш своето слово и дух, своята плът и кръв в темелите на един нов живот.
Един „ живот – желан и нужен.”
Неговото дело ни накара да прозрем, че е потребно да създадем училище с дух, стил, традиции и атмосфера, което да дарява на децата ни:
задълбочен синтез от хуманитарни знания
като добродетел и сила;
нравствена грамотност;
любов и преданост към род и вяра.
