ИСТОРИЯ

Първите земеделски училища в България се подреждат по следния ред – Образцов чифлик, Садово, Плевен, Кюстендил, Видин и Пазарджик в една година.

Във връзка с развитието на овощарството и лозарството в свободна обединена България, и там, където климатичните условия позволяват, до някои градове се създават държавни овощни разсадници, от които по-късно се развиват земеделските училища.

Такъв разсадник се създава и до град Кюстендил. През 1892 година в района има около 30 000 дка овощни насаждения, от които  22 000 дка сливи.

Местните първенци – Григор Караманов, д-р Христо Ленгарски, Георги Друмохарски и Михаил Давидов откликват на предложението на отдел Земеделие към Министерството на финансите да отделят необходимата площ от общинските земи. В протоколите от общинското заседание е показано колебанието на общинниците къде точно да бъде разсадникът и колко място да отделят. Накрая се спират на общинската мера около бившата турска казарма. Теренът е запуснат, използва се за пасище на различни видове домашни животни и птици, казармите се нуждаят от ремонт. Официално овощарският разсадник е открит през 1892 година на площ 116 дка. Но и през 1893 година, 1894 г.одина и 1895 година продължава почистването и облагородяването на мястото; търси се и се назначава персонал. За управител на разсадника е назначен чешкият агроном Йозеф Карл Вашичек на 10. X. 1895 година.

Вашичек е и първият директор на откритото през 1897-1898 г. практическо лозарско-овощарско училище с двегодишен курс на обучение. Вашичек е бил директор до 1909 г. През този първи етап от живота на училището Вашичек прави всичко възможно да повиши овощаро-лозарската култура на местните хора. Затова непрекъснато са провеждани курсове за поняколко дни като курсистите са били земеделски стопани, граждани, монаси, занаятчии и др. Някои са идвали чак оттатък границата – от земите ни, останали под турско робство

Другата посока на дейността му е постепенно внедряване в производството на по-високо продуктивните и ценни европейски сортове.

Училището е създадено със специален указ на княз Фердинанд и започва снабдяването му с нагледни пособия, инструменти и др.; създават се класни стаи; складове, хлебарница, сеновал, обори и др.

Започва двупосочен процес – производство на овощен и лозарски посадъчен материал и двугодишен учебен процес за подготовка на образцови земеделски стопани.

Училището участва активно в проведената през 1906 г. национална изложба по овощарство, лозарство и пчеларство.

През 1907 г. е изградено модерно плодохранилище; после казан за варене на ракия, винарска изба.

В началото на ХХ в. персоналът на училището е : директор, 3-ма учители по теория, 1 – по практика, 1 – касиер-счетоводител и 7 други работници.

По времето на Вашичек е поставено началото на красивия парк, както и розариум с около 500 сорта рози, произвежда се и посадъчен материал за паркове – храсти, иглолистни и широколистни дървета. През 1908 г. Вашичек е назначен за управител на държавния овощен разсадник до София

От 1909 г. директор на училището е големият агроном, учен и изследовател Петър Бубов. Учебната програма се запазва, изучава се Овощарство, Лозарство, Винарство, Пчеларство, Бубарство, Кошничарство, Земеделие. Всяка година се приемат ученици – около 25 ученика, които са на пълен и безплатен пансион.

Личният състав се състои от директор, 4 – учители, 1 – писар-счетоводител и 1 – управител на разсадника.

Увеличава се обработваемата земя на училището – 60 дка лозе, 125 овощни градини, 125 дка овощен разсадник. Недостигащата обработваема земя се наема от частни стопани от Кюстендил, Слокощица, Ябълково. Обръща се внимание и на животновъдството – крави, коне, свине, птици и др.

Продължава провеждането на курсове за ограмотяване на желаещи по лозарство, цветарство, кошничарство и др. За кошничарството още при Вашичек са засадени специални ракити за пръчки.

Поддържането на училището струва скъпо на Министерството на земеделието. На отправени забележки П. Бубов отговаря, че за образцово училище са необходими много средства, труд и време.

За пръв път при П. Бубов са направени демонстрации на борба с вредители и болести.

Училището е било строго охранявано, влизало   се е със специален пропуск и посетителите са били развеждани из различните сервизи от дежурен учител.

Започва издаването на земеделски списания по Лозарство, Овощарство, Градинарство, Цветарство.

През Първата световна война дейността на училището е възпрепятствана, то е използвано за болница, нещата са усложнени и от Войнишкото въстание, тъй като потокът на въстаналите войници минава през Кюстендил.

След войната нещата се нормализират и П. Бубов издейства от Министерството на земеделието откриване на Средно лозаро-винарско училище през 1921 г., като двугодишното практическо училище продължава да съществува.

Но след 9-юнският преврат 1923 г. П. Бубов е подгонен, уволнен, багажът му изхвърлен от училищния апартамерт. За самото учебно заведение настъпват тежки години. Под предлог, че сградата е стара и застрашена от срутване, училището е закрито и слято с лозаро-винарското училище в Плевен.

Чак през 1928 г. с построяването на днешната сграда при директор Петър Лилов /но само на два етажа/ започва нов етап в развитието на училището.

Следващият директор на практическото земеделско училище от 1929 г. до 1933 г. е Панайот Василиев. При него колективът се състои от 9 учители. Сред тях е и Георги Аракчиев. Учебната програма се разширява с часове по общообразователна подготовка. Задължително се провеждат изпити по теория и практика. Познанията са били изключително високи и затова свидетелствуват статиите -към 50, публикувани през 30-те години. Учителите тогава знаели по 2-3 чужди езика, а възпитаниците са откривали частни лозови и овощни разсадници и създавали образцови градини.

Илия Казанджиев е директор 2 години. При него няма промени, стопанството е поддържано в идеално състояние, увеличен е породния състав на птиците.

От 1935 г. съдбата на училището е свързана с директора Петко Х. Генов. Много начетен, поддържа училището в образцово състояние, въвежда нови сортове, залага научни опити и наблюдения. Заради способностите му през 1939 г. Петко Х. Генов е издигнат в длъжност инспектор, а по-късно началник отдел “Земеделие”.

Изминали са около 40 години от основаването на т. нар. Практическо овощаро-лозарско земеделско училище в гр. Кюстендил.

Как се променят нещата?

На мястото на старата казарма и паянтови сгради се издига нова модерна постройка, модерни стопанстки сгради, плодохранилище, винарска изба, огромен прекрасен парк, розариум, лозе, овощна градина, животновъдна ферма, произвежда продукция с отлично качество, която кюстендилските граждани с охота купуват.

Най-важната промяна е станала с учениците. В началото курсистите са простовати неграмотни селянчета, които са способни и на кражба и на измама /Протоколите разказват за изключени подобни ученици/. През двадесетия век в училището годишно се обучават около 50 ученика, които са на пълна държавна издръжка, но учат здраво и работят, поддържат цялото стопанство, дават дежурство в сервизите и стола, поддържат пансиона, грижат се за библиотеката, участват в живота на града. И не винаги изпитите завършват с отличен, но от училището излизат сериозни хора, които се занимават с наука, или създават образцови земеделски стопанства, или просто стават достойни българи.

Към 1940 г. настъпва известно текучество с ръководните кадри. Една година е директор Марин Неделчев. При него проблемите идват от честите мобилизации на пълнолетните мъже.

През 1941 г. директор е Любен Димитров. При него училището е взето за немска военна болница, България влиза във войната срещу Югославия, сърбите бомбандират града. Има много убити граждани и много разрушения. Въведена е купонната система, но директорът Любен Димитров се справя с положението.

Същата година 1941 г. при новия директор Драган Гочев към Държавното мъжко земеделско практическо училище е открит и Държавен мъжки земеделски учителски институт “Св. Кл. Охридски” с двегодишен курс на обучение.

Разширяването на България през 1941 г. налага нуждата от нови учители – агрономи и земеделски специалисти. През този период е построена сградата на запад от училището за жилища за директора, учители, гости и др.

Малко след откриването на мъжкия земеделски учителски институт министерството взема решение да го направи едногодишен, поради съображения за икономии.

Изучаваните дисциплини в института са: – Общо земеделие, Зеленичарство, Пчеларство, История на педагогиката, История на образованието, Дидактика, Учителското дело в България, Психология, Лозарство, Български език, Практика, изнасяне на реферати и беседи.

През 1943 г. двата курса – първият двугодишен и вторият – едногодишен на учителския институт завършват едновременно, а институтът се закрива. Последната година от живота на мъжкото практическо земеделско училище е свързана с личността на Аврам Христов като директор. Това е периодът 1942-1943 г. Период на подготовка на кадри, овощен и лозов посадъчен материал, цветя, провеждана е научно изследователска дейност.

Започва един от най-блестящите периоди от живота на училището свързан с директора Георги Т. Аракчиев. При него училището се превръща в Девическа земеделска домакинска гимназия. За кратко време се открива Висш земеделски домакински институт. Г. Аракчиев е директор на гимназията и ректор на института.

Много широко е застъпено и растениевъдството и животновъдството. Работят се огромни площи, като в Осогово – м. Трите буки, м. Плавилото и м. Грамадите са отпуснати към 1800 дка за горско семепроизводно стопанство. Поръчани са оранжерии в Германия. До самото училище се работят земите до моста при с. Ябълково. Изучава се задълбочено и готварство и консервиране, бубарство, шев. Много старание се отделя и на предметите с хуманитарна насоченост, както и точните и философските науки.

Разширява се колегията на учителите – Андон Бояджиев, Крум Ахчийски, Станка Милушева, Донка Манова, Вяра Германова, Бойка Константинова, Любен константинов, Лиляна Илиева, Куна Григорова, Димитър Табаков, Славчо Попов, Елена Куртева.

Приетите ученички в Девическата гимназия са с успех най-малко Мн. добър /4,50/. Приети са 72 ученички. През 1946 г. са приети 35 ученички и 40 студентки в Академията. Недостигат помещения и не е възможно увеличение на броя им. Всички курсистки и ученички се хранят безплатно. Построен е третия етаж, който се използва за пансион за ученичките и курсистките. Те пристигат от цяла България, за да учат в най-реномираното може би училище.

От 1943 г. до 1947 г. под ръководството на Г. Аракчиев са постигнати забележителни успехи. Гледани са 50 крави, 50 свине-майки, 500 овце и др. 300 кокошки и специален изложбен птичарник. В млекарницата са произвеждани – сирене, кашкавал, кисело мляко и др. Във винарската изба се произвеждат червени, розови и бели вина.

Гимназията смайва с чистотата и обзавеждане от кухнята до последния етаж.

Организирани са хор, духовата музика, танцова и театрални трупи. Училището е център на културния живот в Кюстендил. Но през 1947 г. Г. Аракчиев е арестуван и пратен в Белене. Закрит е Висшият домакински институт и е преместен в Пловдив, където се създава Висш институт по хранителна и вкусова промишленост.

Следващият директор, при който става постепенната реорганизация на училището в смесено три годишно земеделско училище е М. Стоилчев. При него почти всички стари учители – агрономи са уволнени по политически причини. Намаляват работниците, площите, добитъкът.

От 1948 г. начело на училището е Кирил Янакиев. При него чистката продължава. Променена е учебната програма, премахнати са овцете, изоставени са пасищата в Трите буки, но се запазват площите и структурата на трайните насъждения. И най-важното от 1948 г. училището е с наименование Селскостопански техникум.

При директора Павел Стоев техникумът има вече статут на средно училище и с право за продължаване във висше училище. Училището получава името на “Ив. Вл. Мичурин”. Във училището се изучава задълбочено животновъдство, овощарство, лозарство, градинарство. Въвежда се кабинетно обучение. Продължават да радват с изпълненията си хорът, духовата музика, танцовият състав. За изпълненията си учениците разполагат с красиви национални носии, редовно участват във фестивали и вземат първи награди.

Много добре продължава да се работи и във животновъдната ферма и в овощната градина и в лозето.

Учениците продължават да са на пълен пансион. Ако ученикът има слаби оценки или повтаря класа се лишава от безплатната храна.

Ежегодно се приемат по 3 паралелки по 35 ученика – общо 105 ученика.

През 1965 г. е извършена смяна в ръководството. Директор става Стефка Ризова, която управлява най-дълго до 1985 г. При нея има голям учителски колектив. В програмата са включени 24 специални и 11 общообразователни дисциплини. Запазват се хора, музиката, танцовият състав. Новото е, че в последните години се обучават младежи от други държави – от Сев. Корея, от Албания, от Сев. Виетнам, от Нигерия, от Шри Ланка. Но настъпват големи промени в базата. Независимо от построяването на пансиона и асфалтирането на спортната площадка, училището губи от към обработваема земя, затворени са фермите, различни предприятия отнемат и рушат и лека- полека днес училището се събира в района на турската казарма .

Много полезна и интересна е въведената обмяна на опит със средно земеделско училище с. Земянске сади окръг Галанта, днешна Словакия. Всяка година 20 младежи от едната страна гостуваха, а 20 отиваха там. Гостуванията се прекратиха малко преди годината на прехода.

От 1985 г. до 1988 г. директор е Никола Пенев, литератор. Училището запазва профила си – 2 паралелки, техникум, СПТУ.

От 1988 г. до 1996 г. директор на училището е Николай Митов, учител по география. При него за първи път бяха приети ученици в специалност “Фермер”, “Земеделски техник” и “Икономика на земеделското стопанство”. Върнато е старото име “Св. Кл. Охридски”.

През периода 1996-1998 г. директор на училището е Антония Гаврилова, инженер по ССМ. При нея беше направено честването на 100 годишнината на училището. Въведена е пълна кабинетна система.

След 1998 г. директор е зооинженер Карамфилка Гъркова. Училището е вече Професионална гимназия по селско стопанство “Св. Кл. Охридски”, бори се с трудностите и се надява на бъдещето. Пожелавам му да чества нов юбилей.

Елена Тасева
Учител по история

Един коментар към “ИСТОРИЯ”

  1. Уважаема г-жо Директор,
    Уважаеми преподаватели,
    Мойте почитания на вашето училище!
    Моят дядо Иван Петров Валачев е рабитил в Кюстендил, във вашето училище. Посетих библиотеката в града. Намерих негови книги, списания и др. Отбелязан е в „Енциклопедия Кюстендил“. Дарихме останали от него документи на архива в града.
    Моля да ми изпратите, налични документи за него. Пиша книга за нашия род.
    Благодаря предварително!
    С уважение,
    Доц. д-р инж. хим. Иванка Михайлова Димитрова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.