“Върви, народе възродени” е една от най-емблематичните български песни. Едва ли има човек, който, чувайки мелодията, да не си спомни за ученическите години и честванията на 24 май. Текстът е по стихотворението на Стоян Михайловски “Кирил и Методий”, което той написва през 1892 година в Русе. Главната заслуга за появата на известния химн обаче е на талантливия композитор Панайот Пипков. Именно той създава музиката, като историята разказва, че това е станало в Ловеч, в час по пеене – докато ученик от класа чете вдъхновено стихотворението “Кирил и Методий”, композиторът внезапно става и започва да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още не е ударил училищният звънец, за да обяви края на часа, когато мелодията е завършена и химнът, който и днес ни изпълва с гордост и самоуважение, е факт.
| Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови! Върви към мощната просвета! Напред! Науката е слънце, Безвестен беше ти, безславен! Тъй солунските двама братя България остана вярна Да, родината ни години |
Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир; /за всесветовната просвета тя бе неизчерпаем вир. /2 Бе и тъжовно робско време… Но винаги духът народен О вий, които цяло племе Подвижници за права вяра, бъдете преблагословени, Нек името ви да живее |
