В края на ХІХ век в Дупница преуспяват занаятите и търговията.Съществуват различни занаятчийски и еснафски организации – фурнаджийски, кожухарски, абаджийски, железарски, дюлгерски, мутафчийски. Началото на индустриализацията в града е поставено през 60-70-те години на ХІХ век, когато започват работа три предприятия от манифактурен тип – абаджийско, дървообработващо и за рязан тютюн. Градът започва да се оформя като един от големите тютюно-производителни центрове на ХХ век. През първата половина на ХІХ в. в града съществуват четири църкви, метосите на Рилския, Хилендарския и Зографския манастири, а към края на века действат осем училища.
Историята на ПГ» Акад. Сергей П. Корольов» започва през 1927 г. Острата нужда от специалисти, налага създаването на Държавно практическо коларо-железарско училище с два отдела: "Коларо – дърводелски" и "Ковачо – железарски«. Малко по-късно, през 1927 г. е създаден и «Тапицеро-бояджийски» отдел.
В училището учат 40 ученици. Няма сграда и временно се използват казармени и частни помещения и една от прогимназиите в града. Липсват и подготвени учители. Затова и първите преподаватели са унгарците Едон Дала,Ференц Бодроги и Олах Лайош. Директор е Едон Дала.
През 1930 г. в училището започват работа и първите български учители – Стефан Ангелов, Ангел Хранов, Тодор Симеонов и Петър Иванов. През същата година за директор е назначен Симеон Симеонов, който заема този пост с малки прекъсвания до 1949г. През този период броят на учениците нараства до 70, подобрява се и материалната база.
От 1933 до 1935г. училището не фигурира в списъка на държавните училища. То е застрашено от закриване. Оцелява като курс. Подготвя своите ученици по специалността, по трудова хигиена, организира екскурзии, посещения на фабрики и Пловдивския панаир. Добре се представя на Националната изложба в София. В резултат на упорития труд на учители и ученици, през 1935г. училището отново е включено в държавния бюджет.
През 1936-37г. започва строежът на нови класни стаи и нови работилници. Те са завършени през 1937-38 г. и започва построяването на втори етаж на централната част на сградата. На кооперативни начала е построен ученически стол. През 1940г. Училището е обявено за “промишлено” с 4 годишен курс на обучение.
Механотехнически”с два отдела : ”Машиност-роителен” и “Машинодвигателен”. Първите момичета в училището са приети през 1948г. През 1949г. За директор е назначен Серафим Болюков. Машинният парк на училището се обогатява. От 1954г. до 1957г. директор е инж. Стоил Станкев. От 1954г. до 1962г. Училището съществува като Минен техникум, за да задоволи нуждите от специалисти за разработката на Бобовдолския каменовъглен басейн. Машиностроителния профил е запазен като отдел.
През 1962г. Минният отдел се оформя като отделен техникум и се премества в гр. Бобов дол. От 1962 г. до 1992г. Директор е инж. Олег Стефанов. През 1965г. Започва строежа на най-новите работилници. Завършени са и проектите на новата учебна сграда. Броят на учениците достига 359. Те са обхванати в следните специалности: “Технология на машиностроенето—”студена обработка” и “топла обработка”, “Инструментално дело” и “Двигатели с вътрешно горене”. Създава се и вечерен отдел.
