Основните източници за живота на Климент са два средновековни документа писани на гръцки.[2] По-ранният и по-подробен от двата е едно житие на Климент написано от Теофилакт, Охридски архиепископ (1084 – 1107), известно като „Пространното житие“. Другият е едно житие на Климент от друг охридски архиепископ, също грък – Димитрий Хоматиан (1216-1234) – известно като „Краткото житие“ или т.нар. „Охридска легенда“.[2]
2 Ученик на Методий
Най-ранното сведение за Климентовия живот, което дават животописците, е, че от „младежки и юношески години [придружавал Методий] и видял с очите си всичките дела на своя учител“.[2] Ако се приеме, че „младежки и юношески“ са годините между 16 и 18, може да се предположи, че познанството му с Методий датира от около 856-858 г., ключов период в живота на Методий.
3 Създаването на глаголицата-
На основа на житията на Кирил и Методий може да се предположи, че са създали глаголицата именно по време на годините, които прекарват заедно във витинийския манастир. (Според Димитри Оболенски, твърденията на животописците им, че глаголицата е създадена в Цариград през седмиците или месеците следващи пристигането през 862 г. на пратеници на моравския принц Растислав, могат да бъдат отхвърлени.[7]) С изключение на Хазарската мисия на двамата братя от 860-1 г. тези са единствените години, които те прекарват заедно между 843 г., когато шестнадесетгодишния Константин пристига в столицата, и 862 г., когато пристигат пратениците на Растислав.[7]
Този сайт използва бисквитки. Ако продължите да го използвате, ще приемем че сте съгласни. Ако не сте съгласни, моля напуснете сайта и изтрийте бисквитките от вашия браузър.Добре
