Климент Охридски
1. Ранни години
Основните източници за живота на Климент са два средновековни документа писани на гръцки.[2] По-ранният и по-подробен от двата е едно житие на Климент написано от Теофилакт, Охридски архиепископ (1084 – 1107), известно като „Пространното житие“. Другият е едно житие на Климент от друг охридски архиепископ, също грък – Димитрий Хоматиан (1216–1234) – известно като „Краткото житие“ или т.нар. „Охридска легенда.
2. Ученик на Методий.
Най-ранното сведение за Климентовия живот, което дават животописците, е, че от „младежки и юношески години [придружавал Методий] и видял с очите си всичките дела на своя учител“. Ако се приеме, че „младежки и юношески“ са годините между 16 и 18, може да се предположи, че познанството му с Методий датира от около 856-858 г., ключов период в живота на Методий. От житието на Методий е известно, че около 856 г. той се отказва от обещаваща кариера в провинциалната византийска администрация и влиза в манастир на витинийския Олимп, южно от Мраморно море. Това значи, че от около 856 г. Климент е бил ученик на Методий в един от манастирите във витинийския Олимп. Скоро след пристигането на Методий в манастира, към него се присъединява и брат му Константин (по-късно известен с монашеското си име Кирил).
3. Създаването на глаголицата.
Глаголицата е първата славянска азбука. Създадена е от св. Кирил около 855 г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език.
Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“. Названието ѝ е възникнало късно в Хърватско, като има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил Философ.
1 Ноември
Ден на народните будители
1 ноември е 305-ият ден в годината според григорианския календар (306-и през високосна). Остават 60 дни до края на годината.Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1 ноември и е официален празник в Република България.Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.
Здравей, свят!
Добре дошли в Мрежа от училищни сайтове. Това е първата ви публикация. Редактирайте я или я изтрийте и започнете с това!