Категория: Астрономия

Астрономическите единици за дължина са няколко различни единици за дължина, използвани от астрономите за различни обекти. Конкретната единица за даден случай обикновено се определя по два критерия:

1. единицата трябва да се използва в достатъчно лесни за работа числа;
2. единицата трябва да се получава лесно от наблюдение.

Единици, използвани за различни астрономически разстояния[редактиране | edit source]

Разстоянията до далечни галактики обикновено въобще не се цитират в единици за разстояние, а като червено отместване. Причините за това са, че преобразуването на червено отместване в разстояние изисква да е известна константата на Хъбъл, която не беше точно измерена да началото на 21 век, и че на космологични разстояния изкривяването на пространство-времето позволява да се получат много дефиниции за разстояние. Например, разстоянието, дефинирано като времето, което трябва на един светлинен лъч да достигне до нас и различно от разстоянието, определено от видимия размер на един обект.

Инфрачервената астрономия е дял от астрономията и астрофизиката, който изследва светенето на телата в инфрачервената част от спектъра.

Откриване[редактиране | edit source]

Спектърът на бялата светлина е познат още от XVII век, когато Исак Нютон е открил спектъра на бялата светлина. През 1800 Уилям Хершел е открил, че ивицата с най-висока температура от спектъра лежи след червеното и е невидима за човешкото око.

Модерна инфрачервена астрономия[редактиране | edit source]

Близката инфрачервена област (ивици с дължина на вълната близка до видимата област) често се счита за част от видимия спектър от страна на учените, понеже за наблюдението ѝ са необходими на практика същите уреди като в оптичната астрономия.

Също като всички други лъчи от спектъра, инфрачервените лъчи ни дават допълнителна информация за изучавания обект. Понеже това е предимно топлинно лъчение, необходимо е уредите, даващи изображения в инфрачервената област да бъдат охлаждани с течен азот (главна разлика с оптичната астрономия). Главна пречка за инфрачервената астрономия са водните пари в атмосферата, които поглъщат значителна част от инфрачервеното лъчение. Затова и учените изпращат телескопи в космоса (като Спицър.

Тази статия, свързана с астрономията, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Древен период

Астрономическата дейност на хората може да се проследи назад във времето поне до 4-6-то хилядолетие пр.н.е.^[1][2][3][4], а най-ранното споменаване на имената на небесни светила е в религиозен текст за пирамидите („Текстове от пирамидите“), датиран към 15-13-и век пр.н.е.^[5]. Отделни особености на мегалитните съоръжения и дори някои скални рисунки на първобитните хора се тълкуват като астрономически. Във фолклора също има множество подобни мотиви^[6].

Периодичните изменения на небето са известни от древни времена:

• Смяната между ден и нощ.
• Смяната на фазите на Луната.
• Смяната на сезоните.

В съответствие с тези цикли се появяват единиците за измерване на времето: денонощие, месец, година. Макар взаимното разположение на звездите да изглежда неизменно, било забелязано, че няколко светила (планети) правят изключение от това правило. Наблюдавайки измененията на небесната сфера, хората забелязват връзката им със смяната на сезоните на Земята^[4][7]. Това ги навежда на мисълта, че небесните движения вероятно са свързани и с други земни явления — влияят на земната история или предсказват събития — раждането на царе, война, глад, епидемии и др. Доверието към фантазиите наастролозите съдействува значително за развитието на научната астрономия, тъй като владетелите имали нужда от тези „предсказания“. По тази причина древните астрономи отделят особено внимание на по-редки и непериодични явления като затъмнения, появяване на комета, падане на метеорити и др.

Най-древният астрономически уред са т.нар. гномон (пръчка за измерване на височината на Слънцето по хвърлената сянка) и календарът^[3]. По-късно се появяват различни инструменти за измерване на ъгли.

Шумер и Вавилон[редактиране | edit source]

Вавилонска стела с астрономически знаци, Лувър

Шумеро–акадската държава Вавилон съществува от 2-ро хилядолетие пр.н.е. до 6 век пр.н.е.^[8] (в последните десетилетия го управляват халдеите, а през 6 век пр.н.е. страната е завладяна от Персия).

Жреците-вавилонци са оставили множество астрономически таблици^[8]. Те са познавали основните съзвездия взодиака^[8], въвели са делението на пълния ъгъл на 360°^[9] и са развили тригонометрията^[9].

През 2-ро хилядолетие пр.н.е. шумерите имат лунен календар^[8], усъвършенствуван през 1-во хилядолетие пр.н.е. Годината е съставена от 12 месеца — шест по 29 дни и шест по 30 дни, всичко 354 дни^[9]. Отначало за съгласуване със слънчевата година (чиято продължителност те определили на 365 дни и ¼) добавяли 13-ти месец, но след това престанали.^[9]

Обработвайки своите наблюдения, жреците открили много закони за движението на планетите, Луната и Слънцето и можели да предсказват затъмнения^[9]. През 450 пр.н.е. вавилонците вече са познавали метоновия цикъл (235 месеца с голяма точност съвпадат с 19 слънчеви години)^[9]. Впрочем, китайците са го открили още по-рано.

Вероятно, именно във Вавилон се е появила седемдневната седмица (всеки ден бил посветен на едно от 7 светила, видими с просто око).