Архив на категория: Психология

Мартин Селигман (1942) Селигман забелязва, че изключително щастливите, реализирани хора са склонни да се разбират с другите и с удоволствие търсят компания. Те като че ли водят онова, което той нарича „приятен живот“, един от трите вида щастлив живот, идентифицирани … Има още →

Даниел Шактер (1952) Забравянето е основна функция на човешката памет, то подпомага нейната ефективна работа. Често се налага да запомним някои преживявания или информация, която сме научили. Голяма част от данните не ни засяга лично и биха заели ценно място … Има още →

Джон Кабат-Зин (1944) Той създава „майндфулнес“ /съзерцание/. При тази форма на медитиране субектът наблюдава мислите и психичните си процеси /както и телесните, или физическите/ по един дистанциран, нефокусиран и непреценяващ начин; „да стои в тялото си и да наблюдава какво … Има още →

Пол Салковскис (50-те години на ХХ век) Обсесивно – компулсивното разстройство има своите корени в нежелани или натрапливи мисли, които всички имаме от време на време – идеята, че ще се случи нещо лошо, или че ще преживеем или причиним … Има още →

Ървинг Гофман (1922-1982) Управлението на впечатленията е теория развита от Ървинг Гофман. Свързана е с това как изграждаме, поддържаме и укрепваме нашите социални идентичности. Съзнателно или несъзнателно ние се опитваме да манипулираме начина, по който другите ни възприемат. Винаги, когато … Има още →

Роджър Браун (1925-1997) „Спомени-светкавици“-Браун и колегата му Джеймс Кулик внедряват този термин, за да назоват особен вид автобиографичен спомен, при който хората дават много подробен и жив разказ за точния момент, в който са научили за силно шокиращо събитие. Според … Има още →

Уилям Гласър (1925) „Да подобрим нашите взаимоотношения означава да подобрим психичното си здраве.“ Той открито отхвърля конвенционалната психиатрия и използването на лекарства, твърдейки, че повечето от психологическите проблеми на хората са всъщност част от спектъра на здравото човешко преживяване и … Има още →

Мелвин Лърнър (1929) Хората се чувстват най-комфортно, когато усещат, че контролират живота си. Ние искаме да вярваме, че живеем в свят, където добрите биват наградени, а лошите – наказани, и това допринася значително към усещането, че е възможно да предсказваме, … Има още →

Елиът Арънсън (1932) „Първи закон на Арънсън“; хора, които вършат лудости, не са непременно луди. „Лудостите“, които той има предвид, включват актове на насилие, жестокост или дълбоки предразсъдъци – действия толкова крайни, че изглежда, отразяват психологически дисбаланс у извършителя. Според … Има още →

Филип Зимбардо (1933) Добри хора могат да бъдат тласнати към злодеяние, ако са потопени в „тотални ситуации“ с очевидно оправдаваща идеология и одобрени правила и роли. „Всяко деяние, извършено някога от човешко същество, колкото и да е ужасно, е възможно … Има още →