Системни ресурси

Адреси на входно

Хардуерни прекъсвания

DMA канали

Контролер на прекъсвания

Каскадно свързване на контролерите на прекъсване

Системни ресурси на дънната платка

Системните ресурси са комуникационните канали, адреси и други сигнали, използвани от хардуерните устройства за комуникиране по шината. На най-ниско ниво тези ресурси обикновено включват следното:

·        адреси от паметта;

·        IRQ линии;

·        DMA канали;

·        адреси на входно/изходни портове.

Ресурсите са подредени в реда, в който евентуално може да се очакват проблеми с тях. Конфликтите с паметта вероятно са най-неприятните и определено са най-трудни­те за пълно обяснение и преодоляване.

Прекъсванията причиняват повече проблеми от DMA, защото се използват много пове­че; на практика всички карти използват IRQ линии. С DMA каналите възникват по-мал­ко проблеми, тъй като те се използват от по-малко карти и обикновено техният брой е напълно достатъчен. Входно/изходните портове (I/O портовете) се използват от всички хардуерни устройства, свързани към шината, но техният брой е над 65 хиляди, кое­то означава, че от тях има в изобилие, въпреки че повечето устройства използват до 8 порта. При наличието на всички тези ресурси трябва да гарантирате, че всяка отделна карта или хардуерна функция използва отделни ресурси; в повечето случаи тези ресурси не могат и не трябва да се споделят.

Гореспоменатите ресурси се изискват и се използват от множество компоненти на компютърната система. Адаптерните карти се нуждаят от тях, за да комуникират със системата и да из­пълняват своите задачи. Не всички адаптерни карти имат едни и същи изисквания за ресур­си. Например един сериен комуникационен порт се нуждае от IRQ линия и адрес на вход­но/изходен порт, докато на една звукова карта са й необходими три ресурса и обикновено най-малко един DMA канал. Повечето мрежови карти използват IRQ линия и адрес на входно/изходен порт, а някои могат да използват и 16KB блок от адреси от паметта.

Колкото повече компютърната система нараства по сложност, толкова е по-вероятно да въз­никнат конфликти за ресурсите. Модерните системи с повече допълнителни устройства наистина могат да се превърнат в истински конфи­гурационен кошмар за непосветените. Понякога при такива обстоятелства способност­та за автоматично конфигуриране на Plug and Play може да се обърка или да се провали при оптималното конфигуриране на ресурсите, опитвайки се да накара всичко да рабо­ти правилно. Повечето адаптерни карти позволяват да  се модифицира присвояването на ресурсите, като се използва Plug and Play софтуера, който се доставя с картата, или мениджъра на устройства (Device Manager) в Windows 9х и по-новите версии. По този начин може понякога да се подобри една подразбираща се конфигурация, извършвай­ки определени промени. Дори ако автоматичното конфигуриране се обърка (което се случва по-често, отколкото трябва), за щастие, в почти всички случаи съществува ло­гически начин за конфигуриране на системата – стига да се знаят правилата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *