Каскадно свързване на контролерите на прекъсване
Системни ресурси на дънната платка
Системните ресурси са комуникационните канали, адреси и други сигнали, използвани от хардуерните устройства за комуникиране по шината. На най-ниско ниво тези ресурси обикновено включват следното:
· адреси от паметта;
· IRQ линии;
· DMA канали;
· адреси на входно/изходни портове.
Ресурсите са подредени в реда, в който евентуално може да се очакват проблеми с тях. Конфликтите с паметта вероятно са най-неприятните и определено са най-трудните за пълно обяснение и преодоляване.
Прекъсванията причиняват повече проблеми от DMA, защото се използват много повече; на практика всички карти използват IRQ линии. С DMA каналите възникват по-малко проблеми, тъй като те се използват от по-малко карти и обикновено техният брой е напълно достатъчен. Входно/изходните портове (I/O портовете) се използват от всички хардуерни устройства, свързани към шината, но техният брой е над 65 хиляди, което означава, че от тях има в изобилие, въпреки че повечето устройства използват до 8 порта. При наличието на всички тези ресурси трябва да гарантирате, че всяка отделна карта или хардуерна функция използва отделни ресурси; в повечето случаи тези ресурси не могат и не трябва да се споделят.
Гореспоменатите ресурси се изискват и се използват от множество компоненти на компютърната система. Адаптерните карти се нуждаят от тях, за да комуникират със системата и да изпълняват своите задачи. Не всички адаптерни карти имат едни и същи изисквания за ресурси. Например един сериен комуникационен порт се нуждае от IRQ линия и адрес на входно/изходен порт, докато на една звукова карта са й необходими три ресурса и обикновено най-малко един DMA канал. Повечето мрежови карти използват IRQ линия и адрес на входно/изходен порт, а някои могат да използват и 16KB блок от адреси от паметта.
Колкото повече компютърната система нараства по сложност, толкова е по-вероятно да възникнат конфликти за ресурсите. Модерните системи с повече допълнителни устройства наистина могат да се превърнат в истински конфигурационен кошмар за непосветените. Понякога при такива обстоятелства способността за автоматично конфигуриране на Plug and Play може да се обърка или да се провали при оптималното конфигуриране на ресурсите, опитвайки се да накара всичко да работи правилно. Повечето адаптерни карти позволяват да се модифицира присвояването на ресурсите, като се използва Plug and Play софтуера, който се доставя с картата, или мениджъра на устройства (Device Manager) в Windows 9х и по-новите версии. По този начин може понякога да се подобри една подразбираща се конфигурация, извършвайки определени промени. Дори ако автоматичното конфигуриране се обърка (което се случва по-често, отколкото трябва), за щастие, в почти всички случаи съществува логически начин за конфигуриране на системата – стига да се знаят правилата.