Независимо, че наргилето се свързва изцяло с традициите на Ориента, съществуват няколко крайно противоречиви хипотези за произхода му. Едни изследователи го свързват с Европа, други с Америка, трети с Индия, Персия, Африка и т. н. Европейските автори, свързвайки наргилето с официалната (и общоприета) история на тютюна, изтъкват американския му произход и, съответно – европейския му способ на използване. Според тях именно жители на Европа са научили африканците и азиатците да пушат тютюн. Никой по света нямаше да смърка и пуши, казват те, ако това растение не бе пренесено на Стария континент от Америка. Всичко това ги кара да смятат, че произходът на наргилето със сигурност трябва да се търси при коренните жители на американския континент.

oще информация …

Въглените за наргиле се делят на два вида – леснозапалими (изкуствени) и естествени. Първите се запалват за секунди при контакт с пламък, но поради използваните за тази цел химикали отделят дим с миризма на сяра и амоняк по време на запалване. Естествените се състоят от пресован въглищен прах, но поради естеството си изискват непрестанен контакт с пламък или нагревателна плоча (котлон) до нагряване и запалване на повърхността.

Тютюнът за наргиле се състои от специален вид тютюн – washed tobacco, глицерол, мед (в някои случаи) и аромати. За разлика от другите тютюни – за лула, цигара, пура е лепкав и мазен на вид, с аромат на плодове, кафе, дъвка, ядки, мента и пр. Произвежда се в Турция, Йордания, Обединените Арабски Емирства, Египет, Сирия.

Чашка

Известна още като главата на наргилето, чашката представлява малък съд, обикновено направен от глина или камък (мрамор), в който се поставя тютюнът и въгленът, докато се пуши. Закрива се с тънко алуминиево фолио с няколко малки дупчици, преди да се постави въглена отгоре му.

Бору

Известен още като маркуч. Представлява тънка гъвкава тръба през която се дърпа дима. В двата края има дървени или метални мундщуци. Понякога се украсява с фолклорни мотиви.

Тяло с тръба и клапан

Тялото на наргилето представлява дълга метална тръба с уплътнител в долния край. Уплътнителят има поне един отвор за чибук (маркуч). Той осигурява плътното затваряне между тялото и стъкленицата.

Стъкленица

Известна още като водно тяло или воден съд. Разположена най-отдолу, стъкленицата се пълни с вода или друга течност, през която се филтрира димът от тютюна, преди да попадне в чибука. Като преминава през водата димът става по-мек и се охлажда. Това прави вдишването на дима от наргилето по-приятно от този на обикновените цигари.

Чинийка

В чинийката се оставят употребените въглени или се изсипва пепелта. Чинийката е част от наргилето, без която то може да функционира. Като алтернатива или допълнение, може под наргилето да се постави по-широк метален поднос, за да не бъде изгорена повърхността под наргилето, ако падне въглен.

Гумени маншони

Гумените маншони обикновено се поставят между чашката и тялото, между тялото (уплътнителя) и стъкленицата и между извода и чибука (маркуча). Използването на гумени маншони не е задължително. Понякога се прилага омотана хартия или лента около частите. Поставя се за да изолира пролуките между частите, като не позволява при дърпане от там да прониква въздух. По този начин димът става по-плътен.

Наргиле е средство за пушене. Известно още като водна лула. Произлиза от Индия, широко разпространено в арабския свят. Представлява тръба, на която от единия ѝ край е поставен тютюн, индиректно нагрят на огън, а тръбата води до стъклен съд с вода, в който се филтрира димът и после се вдишва от един или няколко маркуча. Може да се използва да се пуши тютюн, билки и плодове. Тютюнът на наргилето е смесен с различни аромати (най-често плодови), които представляват около 80% от целия тютюн.