Моята гимназия
При създаването си
през 1961 г. френската гимназия се помещава в квартал „Надежда“. За учебната 1963 г. се
настанява в настоящата си сграда на булевард „Патриарх Евтимий“ в центъра на София, в
сградата на 9-та политехническа гимназия. Последният випуск на политехническата гимназия завършва през 1965 г. и гимназията остава 9-та Френска езикова. От 1977 г. се откриват и паралелки с испански език, които през 1991 г. са преместени в новосъздадената 164-та
испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес“.
През 1976 г. Френската гимназия е наградена с орден „Кирил и Методий“ I степен, а през 1977 г. е определена за асоциирано училище към ЮНЕСКО. При историческата си визита в България през 1989 г. президентът на Франция Франсоа Митеран специално посещава Френската гимназия, където
интересните и непринудени разговори с учениците и учителите го задържат повече от предвиденото по протокола време. От началото на 90-те години гимназията носи името на
френския благородник, поет, дипломат и политик Алфонс дьо Ламартин (1790-1869), който е
пребивавал в България през 1832 г.
Френската гимназия владее
утвърдени традиции и успешно въз
действие в обучението по френски език. Интензивното
изучаване на езика се извършва по програма, включваща 20 часа по френски седмично в 8-ми клас и от 6 до 8 часа в класовете след 8-ми. Предметите история, география, биология и химия, се изучават и на френски език. През петте години на обучение се овладява задълбочено и хронологично френската литература и култура в различни нейни жанрове.
Девизът на училището „Френската – защото сме заедно!“ е декларация на единство. В половинвековното развитие на
гимназията се утвърждава приемствеността – много преподаватели и сподвижници са и нейни
възпитаници и така паметта за миналото става и завет към бъдещето. В годините след основаването на гимназията до френският език по популярност се нареждат и другите западни езици. Влизането във „Френската“ винаги остава трудно — ежегодно балът е съизмерим с този в останалите елитни столични гимназии. Това обяснява, че стимулът за кандидатстване в голяма степен се дължи на заслуженото уважение към гимназията и на завещаната вяра в нея от редица поколения. Френската гимназия има своя атмосфера, способстваща изграждането на идентичността на младите хора и опознаването от тях на националната и световна история, на обществените стойности и потребности.
