Плутон е втората по големина планета-джудже, обикаля около Слънцето за почти 250 години, така че от откриването ѝ досега тя не е изминала дори 1/4 от пътя по орбитата си. Плутон е замръзнал безжизнен свят в покрайнините на Слънчевата система. До 24 август 2006 г. Плутон се смята за деветата планета от Слънчевата система. Поради малките си размери, наклона на орбитата спрямо слънчевия екватор и ексцентричната си орбита, заради която понякога се намира по-близо до Слънцето от Нептун, винаги е имало спорове дали Плутон трябва да се разглежда като планета. Небесното тяло носи името на римския бог на подземното царство Плутон. Символът на планетата е комбинация от първите букви (на латиница) от името на американския астроном Пърсивал Ловел. В средата на 20-ти век е установено, че блясъкът на Плутон се променя с период 6,4 дни. Първоначално, се смята, че това е период на околоосно въртене на планетата. През 1978 г. американският астроном Кристи обръща внимание, че фотографският образ на планетата е удължен и голямата ос на образа се върти със същия период. След време се изяснява, че това удължаване на образа се дължи на спътник, разположен много близо до планетата. Спътникът е наречен Харон (по името на митичния лодкар, превозващ душите на умрелите през реката Стикс в царството на мъртвите). Той се намира на разстояние около 20 000 км от планетата и има размери около 1000 км. Планетата вероятно не е много голяма. Следователно Плутон, последната от планетите на Слънчевата система, може да се смята за двойна планета.