Катедра Астрономия към СУ „Св. Климент Охридски” е единственото място в България, което предлага цялостно обучение по астрономия. Магистърската програма по „Астрономия и астрофизика” има специализиращ характер. Тя дава задълбочени знания и практически умения, които обхващат основните направления на съвременната астрофизика и астрономия. Освен теоретичните курсове, са предвидени и практически курсове в сферите на звездната и незвездната фотометрия, спектроскопията и радиоастрономията.Учебният план е либерален и съдържа множество избираеми и малък брой задължителни дисциплини.

Кандидатстването става с конкурсен изпит в края на месец септември. Обучението е с продължителност от два семестъра и стартира през зимния семестър на всяка учебна година. То предвижда усвояването на 3 задължителни дисциплини през първия семестър, които носят общо 30 кредита и 315 ч. аудиторна заетост. Избираемите дисциплини, разпределени в двата семестъра, са общо 20, от които студентът избира минимум 3 с общ хорариум не по-малко от 225 часа или 15 кредита. Обучението завършва със защита на магистърска дипломна работа, като на студентите се предлага богат избор от разнообразни теми. Изборът на темата трябва да се осъществи най-късно в края на първия семестър, а подготовката на магистърска дипломна работа се осигурява паралелно с аудиторното обучение през втория семестър. Дипломната работа носи 15 кредита с еквивалентен хорариум от 225 ч. през втория семестър. Първата държавна сесия за защита е непосредствено след края на втория семестър – през месец юли.

Програмата дава възможност на завършилите магистри да работят като научни работници в научно-изследователски институти и астрономически обсерватории. Всички завършили имат необходимата основа да се насочат и към преподавателска дейност в университети. Специалисти астрономи се търсят в чужбина, където вече са се реализирали значителен брой възпитаници на катедра Астрономия при Физическия фаултет на СУ.

По програмата могат да се обучават лица, които имат придобита образователно-квалификационната степен: (1) бакалавър по една от следните специалности: „астрофизика, метеорология и геофизика”; „физика”; „физика и математика” или „химия и физика” или (2) магистър по една от следните специалности: „метеорология”, „геофизика”, „космически изследвания”, „оптика и спектроскопия”, „теоретична и математическа физика”, „физика”; „физика на плазмата”; „физика на ядрото и елементарините частици” или „математика”. На студентите, които не са слушали избираемите курсове по астрофизика и астрономия от бакалавърската степен по специалността: „Астрофизика, метеорология и геофизика”, тези курсове се препоръчват приоритетно като избираеми в магистърската степен.

От учебната 2015/2016 година във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ е въведена новата специалност „Астрофизика, Метеорология И Геофизика“. Тя дава възможност на студентите да се насочат още от началото на бакалавърското си обучение към предпочитаните от тях специалности в областта на физиката на космоса или на Земята. Освен базисното университетско образование по физика, което е еднакво с това на всички останали физични специалности, студентите получават специализирани знания в областта на астрофизиката, метеорологията и геофизиката. Специализацията е на модулен принцип според избора на едната от трите науки, която интересува студента. В зависимост от избрания модул студентите, завършили специалност “Астрофизика, Метеорология и Геофизика”, се дипломират с образователно-квалификационна степени „бакалавър по физика – астрофизик”, „бакалавър по физика – метеоролог” или „бакалавър по физика – геофизик”.

Първият курс по астрономия в специалността се чете още през втория семестър на първи курс. Базисните курсове по физика са съсредоточени в първите две години от обучението, а през трети и четвърти курс специализираните курсове са преобладаващи. Освен общите, задължителни за специалността курсове по астрономия, метеорология и геофизика, студентите имат възможност за избор на разнообразни изборни дисциплини. Астрономическите курсове в специалността са свързани с наблюдателната астрономия, звездната астрономия, космологията, пулсиращите и променливите звезди, звездните атмосфери и междузвездния газ, извънгалактичната астрономия и историята на астрономията. През последните две години на обучението са предвидени и така важните както за наблюдателите, така и за теоретиците практически курсове, позволяващи на астрономите да придобият практически знания, умения и опит в сферите на звездната фотометрия, спектроскопията и радиоастрономията. Обезпечаването на тези практически занимания е осигурено от специалистите и наличния инструментариум на катедрата.Обучението завършва чрез изготвяне и защита на дипломна работа, като на студентите се предлага богат избор от разнообразни теми. Изборът на темата трябва да се осъществи най-късно в края на първия семестър, а подготовката на бакалавърската дипломна работа се осигурява паралелно с аудиторното обучение през втория семестър. Първа държавна сесия за защита е непосредствено след края на втория семестър – през месец юли.

Завършилите с образователно-квалификационна степени „бакалавър по физика – астрофизик” биха могли да задълбочат знанията и практическите си умения в магистърската програма на катедра Астрономия.

Катедра Астрономия към Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ е най-старото място в България, което предлага обучение по астрономия и астрофизика на студенти във всички степени на висшето образование – бакалавър, магистър и доктор.

Благодарение бакалавърската специалност – АСТРОФИЗИКА, МЕТЕОРОЛОГИЯ И ГЕОФИЗИКА студентите имат възможност да започнат своето обучение в предпочитаната от тях специалност още от първи курс.

Качеството на обучението е гарантирано, кактo от дългогодишния опит и разнообразието на предлаганите курсове, така и от заложените в новите програми на обучение практически курсове. Катедра Астрономия разполага със Студентска астрономическа обсерватория – САО Плана, необходимия инструментариум и опитни специалисти за теоретично и практическо обучение на студенти в сферите на звездната и незвездна фотометрия, спектроскопия и радиоастрономия.

Ф А К У Л Т Е Т ПО П Р И Р О Д Н И Н А У К И КАТЕДРА “ТЕОРЕТИЧНА И                                                      ПРИЛОЖНА ФИЗИКА”

Утвърждавам: Декан: (проф. д-р Д. Енчев)

КВАЛИФИКАЦИОННА ХАРАКТЕРИСТИКА

на специалност Астрономия

I. ЦЕЛИ НА СПЕЦИАЛНОСТТА

1. Основна цел Специалността Астрономия има за цел да подготви специалисти-физици, способни да провеждат научно-изследователска и управленска дейност във физични лаборатории в заводи, астрономически обсерватории и планетариуми, предприятия, институти, центрове по информатика както и в областта на науката, висшето и средното образование.
2. Допълнителни цели 2.1. Фундаментална, общотеоретична, широкопрофилна и общопрофесионална подготовка 2.2. Професионални умения 2.3. Образователна среда 2.4. Подготовка за изпълнение на професионалните задължения 2.5. Адекватен личен опит, съответстващ на бъдещата професия.
3. Задачи: даване на базисна математическа подготовка, необходима за изучаване на физическите и астрономически дисциплини; даване на фундаментална подготовка по физика и астрономия;  придобиване на практически умения чрез лабораторните практикуми към различните дисциплини;  придобиване на умения за работа в екип (главно чрез лабораторните практикуми към различните дисциплини).  даване на базисна подготовка в някои съвременни научни области (числено моделиране, операционни системи и компютърни мрежи);  придобиване на способност за прилагане на нови софтуерни продукти за обработка на експериментални (наблюдателни) данни и използването им за работа в различни области на съвременната физика; 3.1 създаване на умения за творческо прилагане на придобитите в процеса на обучение знания чрез заданията за самостоятелна работа;  придобиване на умения за работа в компютърни мрежи и Интернет с цел решаване на различни физични проблеми;  даване на специализираща подготовка чрез избираеми дисциплини.

II. КВАЛИФИКАЦИОНЕН СТАНДАРТ

1. Компетенции на завършилите студенти образователно-квалификационната степен „бакалавър” Обучението на бъдещия бакалавър е насочено към формиране на интелектуално познавателна, мотивационно-ценностно, педагого-комуникативна и действено- практическа компетентност
2. Област и обхват на знанията Завършилите специалност Астрономия трябва да притежават:

Комети достатъчно ярки за да бъдат наблюдавани с невъоръжено око се появяват средно веднъж на десет години и често добиват обществена известност. Такива комети биват наричани велики комети. В миналото явленията на кометите са предизвиквали повсемерна паника като например преминаването на Земята през опашката на Халеевата комета през 1910 г. Вестниците разпространяват твърдения, че в газовете на опашката се съдържа отровното вещество цианоген. За повечето съвременни наблюдатели, обаче, кометите не са нищо повече от зрелищни небесни явления.

Предсказването на яркостта на дадена комета е трудно поради наличието на множество влияещи фактори като масата и активността на ядрото ѝ, разстоянието до Слънцето и положението на Земята по време на перихелия на кометата. За кометата Кохутек през 1973 г. се е очаквало да бъде ярка, противно на последвалите наблюдения. За сметка на това кометата Уест през 1975 г. надминава значително очакванията за яркост. Следващите две велики комети са кометата Хайкутаке от 1996 г. и кометата Хейл-Боп от 1997 г. Към май 2005 г. няма наблюдавани велики комети в рамките на 21 век.

Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената. Разширяването на Вселената, което следва от уравненията на общата теория на относителността, бива потвърдено с наблюденията за раздалечаване на галактиките. Екстраполирайки назад във времето стигаме до извода, че Вселената трябва да е била или много малка, или дори да е била събрана в точка – т. нар. сингулярност. Теоремата на Хокинг-Пенроузпоказва, че от уравненията на общата относителност следва, че такава точка даваща начало на пространството и времето трябва да е съществувала. Естествено следствие от това е, че в миналото Вселената е имала по-високатемпература и по-висока плътност. Терминът „Големият взрив” се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената (закон на Хъбъл), така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция обясняваща произхода и еволюцията на Вселената.

Терминът Големият взрив (на английски Big Bang) е въведен през 1949 от Фред Хойл в радиопрограма на BBC. Хойл не поддържа теорията, а се опитва да ѝ се присмее.

Едно от следствията на Големия взрив е, че условията в днешната Вселена са различни от тези в миналото или в бъдещето. Съгласно този модел Джордж Гамов предвижда, през 1948, че от ранната гореща фаза на Вселената трябва да е останало остатъчно лъчение, което трябва да има спектър на абсолютно черно тяло и да идва от всички посоки на небето. Така нареченото реликтово излъчване е открито през 60-те години на XX век от Пензиаси Уилсън и служи за потвърждение на теорията на Големия взрив срещу основната ѝ алтернатива, теорията за устойчивото състояние.

Според теорията за Големия взрив преди 13,7 милиарда години Вселената е в безкрайно плътно състояние с огромна температура и налягане. За първите 10^-33 секунди от съществуването на Вселената няма задоволителен физически модел. Общата теория на относителността предвижда гравитационна сингулярност, където плътността става безкрайна. За разрешаване на този парадокс е нужна теорията наквантовата гравитация. Разбирането на този период от историята на Вселената е сред най-важните неразрешени проблеми на физиката.

Астероиди в Слънчевата система

Към 24 февруари 2005 г. от общо 277 090 малки планети с изчислени орбити за 99 906 астероида орбиталните параметри са известни достатъчно добре, за да бъдат регистрирани, и от тях на 12 198 са дадени имена (598 астероида имат имена изискващи допълнителни определения). По-голямата част от откритите астероиди се намират в астероидния пояс между Марс и Юпитер в относителни нискоексцентрицитетни орбити. В пояса се изчисляват от 1,1 до около 1,9 млн. астероида с диаметър над 1 km и милиони по-малки.

Според текущите изчисления общият брой на астероидите в Слънчевата система е няколко милиона. Най-големият астероид е 1 Церера с диаметър от 932 km. Два други астероида – 2 Палада и 4 Веста, имат диаметри от приблизително 500 km. 4 Веста е единственият астероид в астероидния пояс, видим с невъоръжено око. В редки случаи астероиди, пресичащи земната орбита, са видими с невъоръжено око, като астероида 99942 Апофис. Общата маса на астероидите от пояса се изчислява на 3,0-3,6 × 10²¹ kg или около 4% от масата на Луната. От таза маса теглото на 1 Церера се изчислява на 0,95 × 10²¹ или около 32% от общото тегло.^[5][6] Като прибавим следващите три най-масивни астероида: 4 Веста (9%), 2 Палада (7%), и 10 Хигия (3%), четирите обекта представляват 51% от целия астероиден пояс.

Различни класове астероиди са открити извън пояса. Близкоземните астероиди имат близки до земната орбити. Троянските астероиди са гравитационно заключени в синхронизация с Юпитер, съпътстващи планетата в нейната орбита. Няколко троянски астеродиди са открити и в орбита около Марс. Предполага се, че близо до Слънцето, около орбитата на Меркурий, се намира група от астероиди, наречени Вулканоиди, но досега те не са открити.

Вижте също списък на астероиди в Слънчевата система.

Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континиум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.Вселена може да се употребява като синоним на космос, свят или дориприрода.

Изучаването на вселената е предмет на философията, както и науката космология, произлязла от физикатаи астрономията, която се занимава с произхода, строежа и еволюцията на вселената. На всеки етап от развитието на човечеството е известна само ограничена част от вселената. С усъвършенстване на технологиите и методите на нейното изучаване, наблюдаваният обем става все по-голям. Метагалактика се нарича тази част, която е достъпна за наблюдения в настоящето или в непосредственото бъдеще. Използват се и термините позната вселена, наблюдаема вселена или видима вселена.

Трябва да се отбележи, че някои учени, които се занимават с космология, предлагат различна терминология и дефиниция, приемайки модела на мултивселената, според който нашата вселена не е сумата от цялата енергия и материя, а просто една от многото отделни вселени, които могат да съществуват паралелно и