Диабетът е хронично метаболитно разстройство, което засяга милиони хора по света. Навременната и точна диагноза е от съществено значение за ефективното управление и превенция на усложненията, свързани с диабета. Диагнозата на диабета се основава на различни тестове и оценки за определяне на нивата на кръвната захар и оценка на способността на организма да регулира глюкозата. В тази статия ще разгледаме как се поставя диагнозата „диабет“ – диагностичните методи и критерии, използвани за различни типове, включително тип 1, тип 2 и гестационен диабет.
Диагностициране на диабет тип 1
Диабет тип 1 е автоимунно състояние, при което имунната система на организма атакува и унищожава произвеждащите инсулин бета клетки в панкреаса. Диагнозата често се поставя, когато индивиди, обикновено деца или млади възрастни, проявяват тежки симптоми на хипергликемия (висока кръвна захар). Диагностичният процес за диабет тип 1 включва:
- Симптоми: Доставчиците на здравни услуги оценяват наличието на класически диабетни симптоми, като прекомерна жажда, често уриниране, необяснима загуба на тегло, умора и замъглено зрение.
- Тест за кръвна захар на гладно: Ниво на кръвна захар на гладно над 126 милиграма на децилитър (mg/dL) в два отделни случая показва диабет.
- Тест за A1C: ниво на A1C от 6,5% или по-високо е показателно за диабет. Тестът A1C измерва средните нива на кръвната захар през последните два до три месеца.
- Случаен тест за кръвна захар: Случайно ниво на кръвната захар над 200 mg/dL заедно с класически симптоми може също да доведе до диагноза диабет тип 1.
Диагностициране на диабет тип 2
Диабет тип 2 често се свързва с фактори, свързани с начина на живот, като затлъстяване и липса на физическа активност. Диагностичните критерии за диабет тип 2 включват:
- Тест за кръвна захар на гладно: Ниво на кръвна захар на гладно между 100 и 125 mg/dL е показателно за преддиабет, докато нива над 126 mg/dL в два отделни случая предполагат диабет тип 2.
- Тест за A1C: ниво на A1C между 5,7% и 6,4% показва преддиабет, докато A1C от 6,5% или по-високо потвърждава диабет тип 2.
- Орален тест за глюкозен толеранс (OGTT): Този тест включва изпиване на подсладен разтвор и нивата на кръвната захар се проверяват на интервали. Двучасово ниво на глюкоза от 200 mg/dL или по-високо показва диабет тип 2.
Диагностициране на гестационен диабет
Гестационният диабет се развива по време на бременност и обикновено изчезва след раждането. Диагнозата е от решаващо значение за гарантиране на здравето както на майката, така и на бебето. Диагностичният процес включва:
- Тест за предизвикване на глюкоза: Между 24 и 28 седмици от бременността на бременните се дава подсладена напитка и нивата на кръвната захар се изследват след един час. Неуспехът на този тест изисква допълнителна оценка.
- Орален тест за глюкозен толеранс (OGTT): Ако резултатите от провокационния тест за глюкоза са повишени, се извършва OGTT. Нивата на кръвната захар се измерват след гладуване и на интервали след изпиване на глюкозен разтвор. Диагностичните прагове за гестационен диабет могат да варират, но обикновено включват нива на кръвната захар на гладно от 92 mg/dL или по-високи, едночасово ниво от 180 mg/dL или по-високо и двучасово ниво от 153 mg/dL или по-високо.
