Нестинарството е един от най-старите български обичаи, който в миналото е бил практикуван и в Беломорска Тракия, а днес е запазен само в няколко села в планината Странджа – Българи, Кости, Бродилово. През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Според някои изследователи корените на ритуала се крият в езическото минало на тези земи и произхождат от култа към Слънцето при траките.
Танцът с боси крака върху жарава е уникален обичай, изпълняван от определени общности, чиито покровители са св. св. Константин и Елена. Въпреки че нестинарството е свързано с целогодишни ритуални практики, върховият му момент е на 3 юни (по стар стил), когато е празникът на двамата светии.
На 3 юни през деня започва „обличането” на нестинарските икони – върху тях се слага яркочервен плат, обшит със стари сребърни пари и украсен с цветя. С шествие, в което се включва цялото село, иконите се отнасят към аязмото на св. Константин, където се провеждало ритуално измиване на дръжките им.
Подготвянето на нестинарската жарава започва преди обяд. Задължително е тя да бъде разстлана в правилен кръг, около който по-късно се нареждат хората, за да наблюдават нестинарския танц. Привечер нестинарите заедно с епитропа (църковен настоятел) отиват в параклиса на св. св. Константин и Елена, където вдишват от тамяновия дим и се молят пред иконите. По-късно, вече по тъмно, пред параклиса се събира цялото село. Заедно с тях идват и музикантите – гайдар и тъпанджия, които свирят три специални мелодии – първата се свири при придвижването от параклиса до жаравата, втората по време на самото ходене по огъня и накрая така нареченото Костадинско хоро. След като ритуалното шествие пристигне при жаравата, започва кулминацията на празника.
Нестинарите в състояние на транс влизат в кръга с подвиквания, като първият прекосява жаравата на кръст, след което в огнения кръг навлизат и другите нестинари. Особено характерна е ситната и равна стъпка, с която нестинарите ходят върху жаравата и въпреки това не нараняват краката си. След като ритуалният танц приключи, хората се хващат на Костадинското хоро за здраве.
Днес ритуалът нестинарство е най-добре запазен в село Българи в Странджа, където се провежда всяка година на 3 юни вечерта и привлича многобройна публика от цял свят.
Много често в странджанските села и по Черноморието се устройват нестинарски танци и на други дати.
