На 28 октомври 1923 г. клубовете „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка. През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. – Националната купа, а през 1944 г. – и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС-23, „Атлетик парк“ (завършен през 1938 г.) е на мястото на настоящия стадион „Българска армия“.
С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС-23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис ІІІ“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС-23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС-23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.
„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от боксьора тежка категория Константин Николов-Замората, който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през 1948 година. „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През 1945 г. е шести, през 1946-а заема 5-то място, а през 1947-а завършва 10-ти и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството. Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.
Сините комунисти отричаха досега връзката между АС-23 и ЦСКА София.
ЦСКА.нет е първият български клубен уебсайт, който не се поколеба нито за миг да критикува “загрижените ръководства” и да защитава имиджа на Клуба на Българската Армия!
Ето какво ни бе втълпявано повече от 60 години:
На 5 май 1948 г. вследствие на обединение на клубовете Чавдар и Септември, като още същата година под името Септември при ЦДВ става за първи път вдига титлата на страната. Играе мачовете си на стадион “Българска армия”.
31 пъти е ставал шампион на България, носител е на 10 Купи на България, 13 Купи на Съветската армия и 3 Суперкупи на България за 1989, 2006 и 2008 г.
На 2 пъти е полуфиналист за КЕШ (сега Шампионска лига), а веднъж и полуфиналист във вече несъществуващия турнир за Купата на носителите на купи (КНК, впоследствие обединен с турнира за Купата на УЕФА).
Успехи на европейската сцена:
ЦСКА е добил прозвището “убиец на европейски шампиони”. В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е Аякс (Амстердам) през 1974 г. (2:0 и 0:1). След това следват Нотингам Форест през 1981 г. (1:0 и 1:0) и Ливърпул през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново среща мърсисайдци”. Въпреки че не го отстранява, “червените” успяват да победят с 1:0 в реванша на митичния стадион “Анфийлд”, след като преди това губят с 1:3 в София.
ЦСКА е отстранявал и отбори като Динамо (Букурещ) (8:1 и 2:3), Ювентус (4:1 и 0:2), Партизан (2:1 и 4:1), Олимпиакос (3:1 и 0:1), Панатинайкос (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), Реал Сосиедад (1:0 и 0:0), Монако (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), Спарта (Прага) (2:2 и 3:0), Рода (2:1 и 1:2 ), Парма (0:0 и 1:1), Шахтьор (Донецк) (3:0 и 1:2), Байер (Леверкузен) (1:0 и 1:0). ЦСКА е побеждавал и Атлетико Мадрид (1:0), Байерн Мюнхен (2:1, 4:3), Борусия (Дортмунд) (4:2), Валенсия (2:1), Аустрия (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани.
Общата равносметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) (към 2007 г.) е 184 мача, 76 победи, 34 равни и 74 загуби при голова разлика 282:259.
Успехи в България:
* 31 пъти Шампион на България (1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005, 2008).
* 19 пъти носител на Националната купа – 9 пъти на Купата на Съветската армия (1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974) и 10 пъти носител на Купата на България (1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1989, 1993, 1997, 1999, 2006).
* 4 пъти носител на Купата на Съветската армия (когато вече не е Национална купа) (1985, 1986, 1989 и 1990)
* 3 пъти носител на Суперкупата на България (1989, 2006, 2008).
