Защо католици и православни празнуват Великден на различни дати?
Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Грегорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток с православните.
На Запад започват изчисленията за празника от 21 март – деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар, който изостава от астрономическото време, този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец. През следващите 20 години датите за честване на Великден съвпадат още шест пъти.
Боядисването на яйца е от 4000 години?
От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През 4-и век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В Германия зелени яйца са се консумирали в четвъртъка преди Великден. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с „Христос Возкресе”.
В католическия свят шарените яйца се крият от децата, които трябвало да ги намерят по Великден, което пък дало началото на лова за великденски яйца. Във втория ден на Великден според западноевропейска традиция се търкалят яйца. Децата в някои от тези държави играят великденска игра, която се състои от търкаляне на яйца едно срещу друго или по хълм. Яйцето, което остане най-дълго здраво, побеждава, а собственикът му според вярванията ще бъде здрав цяла година.
Яйца от злато?
През ХIХ в. традицията да се изработват изкуствени великденски символи е превърната в изкуство. Освен от дърво такива празнични яйца са се майсторели и от кост, мрамор, стъкло и камък. Всяко от тях се е състояло от две половини. Отвътре било с матово злато, а външната страна била оцветена с ярка червена боя. Яйцето било леко и полирано като огледало. От едната му страна винаги бил рисуван сюжетът „Слизането на Спасителя в ада“. А от другата – изображение на светеца, покровител на човека, на когото ще се подарява яйцето.
През 1885 година в Санкт Петербург бижутерът Карл Фаберже започва да изработва великденски яйца по поръчка на цар Александър III като подарък за съпругата му Мария Фьодоровна. Украсата им от злато и скъпоценни камъни представя различни събития от императорския двор. Поставено е началото на традиция, продължила три десетилетия. Всяко от яйцата е изработвано от Фаберже в продължение на година. След Октомврийската революция знаменитият бижутер закрива фирмата си. В момента, в различни държави по света има останали около 50 яйца на Фаберже.
Откъде се e появил Великденският заек?
През последните десетина година по родните магазини изобилстват шоколадови, керамични, захарни и плюшени фигурки на зайци като неизменен атрибут на Великденския празник. Мнозина се питат защо около шарените яйца по-често се рисува заек, отколкото например, кокошка с пилета. Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър, Великден.). Правел се ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като като свещенодействие. За първи път Великденският заек се споменава в немска приказка от 15-и век. Там се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденският заек е привнесен през 17-и в. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца.
Защо се яде агнешко месо?
Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То олицетворява Исус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Иисус като божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.
Защо се обличат нови дрехи?
Това е традиция на Великден при повечето християни. Новите дрехи са символ на възраждането на новия живот през пролетта и на Възкресението.
Защо в декорацията на дома присъства кошница с лакомства?
По католическа традиция кошница, пълна с хляб, сирене, шунка и други храни за Великденския обяд са се оставяли по време на утринната Великденска меса в църквата, за да се осветят. Тази традиция се е развила до сувенирни кошници, пълни с шоколадови яйца, бонбони, играчки и фигурки на зайци.
