Пролетните празници са съсредоточени около пролетното равноденствие.

Обичаите и обредите, изпълнявани през пролетта, трябва да осигурят благоприятно за посевите време и добра реколта. В края на периода са обичаите за измолване на дъжд Пеперуда и Герман. Пролетните празници включват обичаи и обреди, свързани с култа към предците. Вярата, че мъртвите могат да помогнат на живите, ако се осигури покровителството им, намира израз в поминалните обреди пред Месни заговезни, на Тодорова събота, около Лазаровден, Връбница и Великден.

Пролетните обичаи Лазаруване, Буенец, Кумичене, Гергьовското напяване на пръстени, Мара-лишанка, Ладино хоро, се свързват с очакванията на младите за щастлив семеен живот.

Празниците започват със Сирни заговезни (подвижна дата), следват Тодорова неделя, Тодоровден (подвижна дата), Кукери, Куковден (подвижна дата), Баба Марта (1 март), Свети четиридесет мъченици (9 март), Благовещение (25 март), Лазаровден (подвижна дата), Връбница, Цветница (подвижна дата), Великден (подвижна дата), Томина неделя, Празна неделя (седмицата след Великден), Йеремия (1 май), Гергьовден (6 май), Летен Никулден (9 май), св. Герман (12 май) и приключват на 21 май с празника на св. Константин и Елена.

Българските пролетни празници са свързани с идеята за възраждащата сила на природата. През този сезон древните хора са вярвали, че в природата се събуждат благоприятните и зловредните сили. Те са вярвали, че природните сили са живи същества и затова са търсели начини да умилостивят природните бедствия с дарeния, молитви, обреди и амулети. Народните обичаи и празници в бита на нашия народ са неотменна част от неговата култура и предават историческия му опит на поколенията. Те носят своята символика, която кара човек от дете да бъде носител и продължител на народните традиции, да прибавя нови образи за обогатяване на народното изкуство.

Пролетните празници и обичаи започват с месец март, когато цялата природа, растения и животни се събуждат за нов живот. В народните представи март се свързва с плодоносните свойства на женската природа, което намира отражение и в женското име на месеца. Обичаите и обредите, изпълнявани през пролетта трябва да осигурят благоприятно за посевите време и добра реколта. Пролетните празници включват и обичаи и обреди, свързани с култа към предците.

Повече информация за българските празници може да видите ТУК !