Химера е древно чудовище от гръцката митология. Най-ранният извор по този въпрос, поетът Омир, съобщава, че Химера (на гръцки означава „млада коза”) „била огнедишащ звяр, с лъвска глава, опашка на дракон, с козе туловище, яростна бълваща струя голяма от огън разпален”. Хезиод, който пише век по-късно, се съгласява, че тя била страховито създание и я прави още по-свирепа, като ѝ добавя още две глави (козя и змийска). Където и да 
идела (а тя ходела навсякъде, където поиска), Химера опустошавала всичко и разкъсвала хора и зверове. Според легендата Химера е била родена от чудовищата Тифон и Ехидна. Като малка била любимо животно на царя на Кария, древна страна в днешна Турция. Тъй като обаче не можели да я усмиряват, скоро тя нападнала съседна Ликия. Бълвайки огън и дим, изгаряйки всичко по пътя си и отнасяйки жени, деца и добитък, Химера била непобедима. Страбон (XIV, 665) сочи планината Крагос в Ликия като местообитание на Химера.
