30 януари 1875. Роден в Горна Оряховица. Произхожда от род, дал на страната енергични дейци в просветната обнова и националноосвободителното движение, финансите и индустрията. Баща му Димитър Буров основава през 1862 г. в Горна Оряховица търговско-кредитна къща "Буров Д.А. и съдружие". След Освобождението фирмата разширява дейността си и се трансформира в акционерно дружество "Д.А.Буров & сие – Г.Оряховица, Свищов, Русе". Фирмата "Буров" е съосновател на "България: Първо българско застрахователно дружество" /1891 г./ и на Българска търговска банка / 1895 г./. Фамилията Буров участва дейно в строителството на съвременна България.

1895 г. Завършва Априловската гимназия в Габрово.

1895-1900. Изучава и специализира правни и стопански науки в Париж.

1900-1910. Започва работа в България във фамилната фирма. Проучва перспективни стопански отрасли с оглед финансирането им от фирмата. Поема инициативата за създаване на акционерни дружества, участва в железопътното строителство, в развитието на минното дело и индустрията. Просперитетът в стопанската дейност осигурява на Буров материална сигурност, независима гражданска позиция и свобода на действие като политик и държавник. Влиза в политиката като активист на Народната партия и бързо се налага за идеолог на българската буржоазия. Израства като лидер на Народната партия, който над всичко поставя националните приоритети и интересите на народа.

1911-1934. Избиран е непрекъснато за народен представител. Министър е в четири кабинета: министър на търговията /1913 г./, министър на търговията, промишлеността и труда /1919-1920/, министър на външните работи /1926-1931/ и министър без портфейл 
/2-9.09.1944/. Никога не позволява компромиси или отклонения от демократичните принципи. Противник е на тоталитарната власт и диктаторските режими. Като пръв дипломат допринася много за издигане престижа на България и за подобряване на отношенията й със съседните държави. Избран е за член на политическата комисия на Обществото на народите. Заедно с финансовия министър Моллов постига сключването на "Бежанския заем", отпускането през 1928 г. на "Стабилизационен заем" за стабилизиране на националната валута, развитие на транспорта и съобщителните линии. Успява да продължи мораториума върху "Репарационния дълг" и значително да намали вноските и срока на изплащането му.

1920. Избран за секретар на Обединената народно-прогресивна партия. Разширява социалната база на тази формация като привлича личности от други политически групи. Създава Народния сговор. Председател е на българските индустриалци.
След 9 септември 1944 г. е оклеветен и преследван. "Народният съд" го осъжда на една година затвор. През 1948 г. е изселен в Дряново. Задържан отново през 1950 г. На 77 години получава 20-годишна присъда.

15 май 1954 г. Умира в Пазарджишкия затвор.
В съвременна, демократична България животът на Атанас Буров е пример за достойно изживян живот, отдаден изцяло на България.