****
Да гледаш небесата,
да гледаш хората,
а да виждаш само формата,
да виждаш единствено повърхноста.
Гледайки момичето със хубавите дрехи ,
гледайки стареца облечен с дрипи,
не виждаш пламналите от завист очи,
но уви не виждаш и стареца с разбитото добро сърце .
Много сме хората на този свят,
но малко останаха човеци,
всичко е един блян ,
на всеки някой му пречи.
Нима има виновни,
че едни са богати,
а други бедни,
че едни имат сърца, а други пари.
Да си благодарен
Дори да си постигнал целите си,
не забравяй с кой заедно пълзяли сте,
не забравяй кой забрави себе си,
не за онзи на улицата, а заради тебе.
Кой побутвал те е,
кой истински обичал те е ,
как сълзите сами са текли,
от крясъци и обиди незаслужени .
Кой от бебе те изгледал ,
кой за тебе хиляди сълзи проронвал.
Не ,не е любимия ,
нито пък приятелка,
не е и онзи винаги с теб добрия,
а е твоята незаменима майка.
Девет месеца е носела тебе,
а после, после колко е бдяла,
от малко бебе ,
до сега ,до голяма.
Тя е тази, която изслушва ,
която помага в нужда,
която обича,
която брани своята рожба.
***
Сив и скучен е света ,
потънал в тъга и веселба.
Излизаш вън и виждаш,
хора плачат ,
други се любуват
и изведнъж спираш .
Чудиш се, озърташ се за нещо по-различно,
за нещо истинско и нетипично .
Някой с искри в очите,
някой с истинска мъка в гърдите,
но ето ,всички са с маски на лицата ,
проникнали дълбоко в сърцата.
Но вече не очаквам нищо ,
за тях това не е прилично .
Не,моля те ,живей,
песента на живота ти не е изпята,пей.
Наслаждавай се на всичко онова,
на онова, което те прави истински щастлива.
Не чакай следващия ден да дойде ,
не чакай днес да си отиде ,
а просто ,живей.
