ИСТОРИЯ НА МАТЕМАТИКАТА
| до ок. 2500 пр. Хр. | Поява на необходимостта от броене и измерване; наченки на устното броене |
| ок. 2500 пр. Хр. | В Месопотамия се въвежда и развива смесена десетично-шестдесетична позиционна бройна система |
| ок. 2000 пр. Хр. | В Месопотамия математиците решават алгебрични уравнения до 2-ра степен (квадратни уравнения); математиката се развива и в Древен Египет, откъдето са запазени малко документи (папируси с рецепти за решаването на конкретни задачи) |
| ок. 550 пр. Хр. | Питагор доказва теоремата за страните в правоъгълен триъгълник (тя е известна и преди в Китай, Месопотамия и Древен Египет) |
| ок. 450 пр. Хр. | Древногръцкият математик Хипас (Хипазос) Метапонтийски от школата на Питагор открива, че някои числа са ирационални |
| 300 пр. Хр. | Евклид в трактата си “Елементи” установява законите на геометрията, влизащи в учебниците и днес; повече от 2000 г. (до появата на неевклидовите геометрии) се смята, че геометрията на Евклид е единствената възможна |
| ок. 230 пр. Хр. | Ератостен открива метод за намиране на всички прости числа (сито на Ератостен) |
| ок. 190 пр. Хр. | Китайски математици използват степени на 10 за изразяване на величини |
| ок. 100 пр. Хр. | Китайски математици започват да използват отрицателни числа |
| ок. 210 сл. Хр. | Диофант от Александрия написва първото съчинение по алгебра |
| ок. 600 | В Индия започва да се използва десетичната позиционна система |
| 829 | Перс. математик Мохамад ибн Муса ал Хорезми използва десетичната бройна система; от преводите на съчиненията му на латински по-късно и европейски учени се запознават със системата |
| 876 | В Индия е въведен символ за означаване на нулата |
| 1202 | Италианският математик Л. Фибоначи изучава числовата редица 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, … , в която всяко число е сбор на предхождащите го две числа |
| 1550 | Германският математик Г. фон Лаухен (латинско име Ретикус) публикува седемзначни тригонометрични таблици (за пръв път съдържащи стойностите и на секансите) |
| 1614 | Дж. Непер открива логаритмите |
| 1623 | Германският математик и астроном В. Шикард конструира механична сметачна машина, извършваща 4-те аритметични действия |
| 1637 | Р. Декарт създава аналитичната геометрия (книгата “Геометрия”); пръв нарушава традицията научните трудове да се публикуват само на латински език |
| 1654 | Б. Паскал и П. Ферма започват изграждането на теорията на вероятностите |
| 1666 | В Англия И. Нютон развива диференциално смятане като метод за пресмятане на моментни скорости (флуксионно смятане) |
| 1675 | Г. Лайбниц прави първите си изследвания по диференциално и интегрално смятане; предложените от него математични знаци и символи се използват и днес |
| 1679 | Г. Лайбниц въвежда двоичната аритметика, в която всички числа се представят само с два символа |
| 1684 | Г. Лайбниц публикува първото съчинение по диференциално смятане |
| 1713 | В съчинението си “Изкуството за предположения” Я. Бернули формулира първия закон за големите числа от теорията на вероятностите |
| 1718 | Й. Бернули дава общо определение за понятието функция |
| 1744 | Швейцарският математик Л. Ойлер публикува първия трактат по вариационно смятане |
| 1747 | Ж. д’Аламбер използва частни диференциални уравнения в задачи от физиката |
| 1798 | Датският математик от норвежки произход К. Весел въвежда векторното представяне на комплексни числа |
| 1799 | К. Ф. Гаус доказва основната теорема на алгебрата: броят на решенията на алгебричното уравнение е равен на степента на уравнението |
| 1810 | Ж. Фурие публикува метод за представяне на функциите чрез тригонометрични редове |
| 1812 | П. Лаплас публикува първото цялостно и подробно изложение на теорията на вероятностите |
| 1822 | Във Великобритания Ч. Бабедж започва конструирането на първия механичен компютър – диференчната машина за пресмятане на логаритми и тригонометрични функции, въвежда (1834) и записващото механично устойство, перфокартата и табулатора |
| 1827 | К. Ф. Гаус полага началото на диференциалната геометрия на повърхнините |
| 1829 | Н. И. Лобачевски открива нова геометрична система – хиперболичната неевклидова геометрия, в която са валидни аксиомите на Евклид, с изключение на аксиомата за успоредните прави; Е. Галоа създава теорията на групите, в която въвежда употребяваните и днес основни термини |
| 1844 | Фр. математик Ж. Лиувил доказва съществуването на трансцендентни числа; в Германия Х. Грасман публикува първото систематично изследване на вектори с повече от 3 измерения |
| 1854 | Във Великобритания Дж. Бул публикува символичната си формална логика (по-късно наречена булева алгебра) |
| 1858 | Английският математик А. Кейли разработва смятане с правоъгълни таблици, наречени от него матрици; в Германия А. Ф. Мьобиус описва едностранна повърхнина (Мьобиусов лист) |
| 1859 | Б. Риман полага основите на аналитичната теория на числата |
| 1892 | Г. Кантор доказва, че има различни видове безкрайност и изследва трансфинитните числа |
| 1895 | Ж. Поанкаре публикува първата статия по топология |
| 1899 | Д. Хилберт дава пълна аксиоматична обосновка на евклидовата геометрия в съчинението си “Основи на геометрията” |
| 1914 | Ф. Хаусдорф в книгата си “Теория на множествата” дава аксиоматична дефиниция на понятието топологично пространство |
| 1931 | В САЩ математикът от австрийски произход К. Гьодел доказва, че която и да е аксиоматична система, достатъчно силна, за да включва аритметиката на естествените числа, е или непълна, или противоречива |
| 1932 | Полският математик С. Банах публикува книгата “Теория на линейните операции”, с която полага основите на функционалния анализ |
| 1933 | А. Колмогоров дава първата аксиоматична обосновка на теорията на вероятностите |
| 1937 | Създава се група от френски математици, която под псевдонима Н. Бурбаки започва издаването (1939) на многотомен трактат “Елементи на математиката”; английският инженер и математик А. Тюринг публикува математическата теория на пресмятането (обяснява понятието алгоритъм, дава преобразувания на алгоритми и програми и др.); американският (от български произход) физик и математик Дж. Атанасов формулира основните принципи на компютъра и разработва схеми на електроннолампови устройства за различни математични операции |
| 1942 | Дж. Атанасов и сътрудникът му К. Бери построяват първия специализиран електронен цифров компютър “ABC”(с интегриращи кондензатори и 300 електронни лампи); въвеждането и извеждането на информацията е с перфокарти |
| 1944 | В САЩ Дж. фон Нойман и О. Моргенщерн създават теорията на игрите |
| 1946 | В Пенсилванския университет, САЩ, е пуснат в действие първият универсален електронен цифров компютър ENIAC (с 18 000 електронни лампи) |
| 1948 | Н. Винер публикува книгата “Кибернетика” |
| 1961 | В САЩ метеорологът Е. Лоренц, като използва компютър при изследване на хаотични метеорологични процеси, създава математична система, която е основна в теорията на хаоса |
| 1962 | В САЩ френският математик Б. Манделброт въвежда геометрия на фракталите |
| 1963 | Американският математик П. Коен доказва независимостта на хипотезата на Г. Кантор за континуума от останалите аксиоми на теорията на множествата |
| 1975 | Американският математик М. Файгенбаум открива нова константа (≈ 4, 6692016…), играеща важна роля в теорията на хаоса |
| 1976 | Американските математици К. Апел и В. Хакен обявяват решението на знаменития проблем за 4-те цвята (4 цвята са достатъчни за оцветяване на всяка равнинна карта) |
| 1980 | След 35- годишен труд на стотици математици от цял свят е завършена класификацията на всички крайни и прости групи; резултатите заемат над 14 000 страници |
| 1989 | Група математици – компютърни специалисти на Амдал корпорейшън, Калифорния, намира най-голямото известно досега неделимо число (съдържащо 65 087 цифри) |
| 1994 | Британският математик А. Уайлз публикува доказателство (около 150 страници) на последната теорема на Ферма, едно от най-големите предизвикателства на чистата математика |
| 1996 | Доказателството на А. Уайлз (в преработен вид) е признато |
