Цветята на есента

      Мнозина свързват есента в градината само с прекрасно пременените в топли нюанси листопадни дървета и храсти. Хората, които обичат цветята, съзерцават и в есенните утрини росни капчици, блестящи по прелестните венчелистчета. Техните желания за пъстри лехи са ги подтикнали да открият и включат в своята градина късните есенни цветя.  

есенни цветя Основна част от есенно цъфтящите растения се отнасят към семейство Сложноцветни (Asteraceae). Едни от най-обичаните и популярни представители на това семейство са димитровчетата (астри, звездели). За тях са характерни звездообразните цветни кошнички, често в два нюанса. Тези примамливи и пищно цъфтящи растения внасят тъмно лилави, виолетови и сини тонове в есенната градина. Едроцветните късно – цъфтящи сортове отдавна се ценят високо. Съществуват обаче и други, подценявани димитровчета, които са извънредно красиви.
димитровче От рода на най-голяма известност се радва новобелгийското димитровче (Aster novi – belgii). Притежава широка палитра от сортове. Цветовете му освен красиви са и издръжливи, остават отворени дори при дъжд и ве – черно време. Кошничките са сини, лилави, виолетови, бели, розови или карминено – червени, събрани в купо- ловидни метлици. Новобелгийският звездел е от висо – ките цветя (80-140 см) и следва да се разполага на заден план в цветните лехи. Освен за украса на гради- ната може да се използва и за рязан цвят. Бухлатите му съцветия са дълготрайни, поставени във ваза с вода.
димитровче Американското димитровче (Aster novae-anglie) също създава приятно настроение в градината. Прелестните му подобни на маргарити цветове: карминени, пурпурно-червени, розови, виолетови, бели или лавандулово-сини, се появяват в целия си блясък през септември – октомври. Често се използва и обикновеното димитровче (Aster amellus). То е с по-ранен цъфтеж – август-септември и е от цветята, предвестници на есента. Има безчет сортове с лилави, виолетово-сини или розови цветове с жълто око. Един от изключително красивите звездели е митровия (Aster ericoides). За съжаление рядко се отглежда в домашните градини, вероятно заради властващите предпочитания към по-едрите цветове.
хризантеми Сред астрите има и ниски видове, които разхубавяват есенния пейзаж. Поставени на преден план в лехите, бордюрите или в скални кътове, те нямат равни на себе си. Може да избирате от многобройните сортове храстовидно димитровче (Aster – Dumosus – хибриди), обагрени в лилаво, виолетово, розово, карминено – червено или бяло, с височина от 15 до 50 см. Или да предпочетете миниатюрния звездел (Aster sedifolius) с многобройни дребни лавандулово-сини с жълто око цветни кошнички.
Макар димитровчетата да са от най-важните и популярни късни цветя, кралицата на есента си остава хризантемата (Dendranthemum, Chrysanthemum). И това е напълно заслужено – извънредно богатия асортимент от хибриди, периода на цъфтеж (август – ноември) я правят незаменима украса на градината през есента. Изключителното разнообразие от видове дават възможност да се създадат композиции само от тези цветя. Те са обичани от много градинари – могат да се видят навсякъде из страната.
анемоне Друг есенноцъфтящ вид е японската съсънка (Anemone japonica – хибриди). Кошничките обикновено са обагрени в нежни светли цветове – бели, розови, виолетови. Засадена в светлата сянка на дърветата или пред храсти с кафеникава или тъмнопурпурна есенна премяна има невероятно силно естетическо въздействие. Тя обогатява градината със своето присъствие а многообразието на цветовете, в които се среща прави есенната градина красива и свежа.
Ценно градинско съкровище е и кармихаеловата самакитка (Aconitum carmichaelii). Сините едри цветове с нежно-розови отблясъци са събрани в издължени редки гроздове. Тъй като вирее на сенчесто място е особено важен вид. Красиви са и дълбоко наделените 3-5 делни лъскави листа. Но трябва много да се внимава с това растение, защото съдържа отровни вещества (аконитин). Извлек от цветовете и корените се използват в медицината за направа на лекарства.
Интересно, но почти непознато цвете е вернонията (Vernonia crinita). Огромната му височина (1,50 –2,50 м) го прави съизмерим с по-едрите храсти. Притежава пурпурно-виолетови дребни кошнички в големи метличести съцветия. Те са достатъчно красиви и за букети. Вернонията е подходяща за влажни места в градината, край езерните брегове или във влажни лехи.
Рядко срещана е и цимицифугата (Cimicifuga, разкло – нена – C. ramosa и обикновена – C. simplex). Това са елегантни цветя със строен силует и дълги класове от бели цветчета, обкичващи растението през септември – октомври и ноември. Много красиво стоят до променящи баграта си листопадни дървета.
През есента цъфтят също някои от представителите от рода на цикламите. Това са бръшлянолистната циклама (Cyclamen hederifolium) и неаполитанската циклама (Cyclamen neapolitanum). Всички познават специфичните им цветове с обърнати назад венчелистчета. Те са в бели, розови или карминено-червени багри. Засадени в групи под храсти и сред редки дървета, внасят живот в есенната градина.
И сред минзухарите съществуват видове, които цъфтят през есента. Един от тях е шафрановият минзухар (Crocus sativus) – известен от дълбока древност. От него се добива шафран, който служи за подправка, багрило и лекарство. В градините е по-популярен есенният минзухар (Crocus speciosus) с прелестни фуниевидни виолетово-сини цветове с тъмни жилки и златисти тичинки. Минзухарите е подходящо да се засаждат на групи в редки тревни площи, под дървета, в скални кътове или сред ниски килимни растения.
По подобен начин изглежда щернбергията (Sternbergia), но цветовете и са лъскави и златисто-жълти. Тя е великолепно растение за скални кътове и за слънчеви лехи. Освен изброените цветя има още красиви видове, чийто цъфтеж продължава през есента. Такива са голяма част от едногодишните обитатели на двора: синьо пухче, бодливо клеоме, космос, слънчоглед, циганче, градинска бегония, морска лобулария, декоративен тютюн, рудбекия, салвии, турти, латинка, върбинки, циния и др. Те също спомагат за обогатяване на есенния колорит в градината.