Д-р Иван Селимински ( 24 декември 1799 – 21 август 1867) е изтъкнат български възрожденец, общественик и лекар. Д-р Иван Селимински (рождено име – Юрдан Георгиев Христов) е роден на 24 декември 1799 г. в Сливен в семейството на търговец. Начално образование получава в сливенско училище. Баща му Георги бил убит през 1801 г. от телохранителя си – потурчен българин. Майка му Малама загинала заедно с цялото семейство от чума през 1812 г.
На 14-годишна възраст заедно със свои роднини пътува до Йерусалим (след години Селимински пише, в спомените си за хаджи Петър от Казанлък (помогнал на много български младежи да учат в град Кидония), за хаджи Дамянти Мангалоглу от Сливен и хаджи Неофит от Ямбол и осмива чрез тях хаджилъка като средство за създаване на уважение в обществото).
Селимински завършва гръцката гимназия в град Кидония, Мала Азия. По това време той се формира като революционен демократ и взема дейно участие в тайните революционни организации на гръцкото освободително движение Филики етерия. По пътя от Кидония до Атон и оттам до Пелопонес той се запознава с организациите на гръцкото въоръжено въстание по островите.
Селимински напълно подкрепя идеята за образуване на автономно българско княжество в Добруджа. Като един от ръководителите на българската емиграция, той прави всичко възможно за изпращане на специална делегация в Цариград. Перспективите за осъществяването на тази идея са добри, обаче голямата холерна епидемия и безпаричието попречват на делегацията да замине навреме.
Селимински е оценил много високо 1000-годишнината от създаването на славянската азбука и пристигането на солунските братя Кирил и Методий във Великоморавия. Участва в празника на солунските братя, който е отбелязван с особена тържественост в Браила.
Умира на 21 август 1867 г. в един румънски манастир около Галац.
