Гепардът e бозайник, член на семейство Котки. 
Днес той е единственият представител на род Acinonyx, известен с още четири древни вида.Гепардът е най-бързото сухоземно животно. Развива скорост от 112 до 120 km/h на къси разстояния (460 m). Ускорението му е от 0 до 110 km/h за 3 секунди – по-бързо от повечето спортни суперавтомобили. Палеонтоложки данни сочат, че той е значително по-дребен и по-бърз от своите предци. Според скорошни генетични проучвания най-близките роднини на гепарда се намират в Северна Америка.В Червения списък на Международния съюз за защита на природата
гепардът е поставен сред уязвимите видове. Основните заплахи за просъществуването на вида са свързани с човешката дейност — загуба и фрагментиране на местообитанията, както и избиване от скотовъдци като „враг“ на домашните животни.Дължината на тялото на гепарда достига до 180 – 220 cm, при което на опашката се падат около 75 cm. Теглото му е от 40 до 65 kg.
Анатомични приспособления за бързо бягане.
Цялото устройство на тялото при гепарда е създадено в резултат на развитие на белези, постигащи бързина при бягане. 
Еволюцията на вида го е облагодетелствала с постигането на висока скорост за сметка на силата и издръжливостта. За достигане на висока скорост при спринтиране от порядъка 110 – 112 km/h гепардите са развили уникални белези. Те са налагани дълго време за сметка на други. Пример за това е големината на зъбите. Те са малки в резултат на факта, че са с по-малки корени. За бързината на гепарда е необходимо и по-голямо количество кислород. Затова носната кухина е с увеличен размер за сметка на зъбните алвеоли. 
Така малката зъбна алвеола може да осигури и залавянето на малък зъб. Ноктите не се прибират в лапите, като по този начин играят роля на шпайкове при спринтиране. Стъпалата са покрити с груба люспеста кожа, позволяваща здраво сцепление със земята при бягане. От всички големи котки най-дълги крака има гепардът. Макар на височина да е колкото леопардите — над 90 cm, краката му са с 30 cm по-дълги. Гръбначният стълб е гъвкав и позволява на задните крака при бягане да преминават странично покрай предните. 
За разлика от останалите представители на котките гепардът не може да се катери. Въпреки това обаче се възползва от ниските клони, от където има по-добра видимост за набелязване на потенциална жертва. Ноздрите са широко отворени, гръдният кош е дълбок, а сърцето, белият и черният дроб са уголемени. Тъмната слъзна линия под очите не разсейва постъпващата светлина и спомага за доброто фокусиране на жертвата. Черепната кутия на главата е по-голяма за сметка на лицевия ѝ дял. Гепардът има плоско лице, позволяващо чудесно бинокулярно зрение.
Тялото е тясно, дълго и мускулесто. Достигането на висока скорост и поддържането ѝ за кратко разстояние освен предимство има и някои недостатъци. Телесната температура бързо се покачва над 40°C, а в резултат на разграждането на въглехидратите в мускулите се образува млечна киселина. Заради умората и опасността от прегряване гепардът обикновено не поддържа максимална скорост повече от 400 метра. Това са причините той да не започва да яде веднага, а да си почине за известно време, след като убие жертвата. Възстановяването след спринта е критичен период, в който гепардът е уязвим от други големи хищници и лесно губи улова си.
