През късната есен на 1841г. Анастасия Димитрова открива в Плевен първото девическо училище в българските земи. Тя става първата българска светска учителка от епохата на Възраждането. Откриването и първоначалното развитие на училището е възможно благодарение на моралната и финансовата подкрепа на врачанския епископ Агапий и майка му – Евгения. Най-напред то се помещава в килията при църквата „Св. Николай”. Днес на това място има надземна паметна плоча, която да напомня на поколенията как една малка искрица запалва огън в сърцата на българките от различни краища на страната. В началото Анастасия Димитрова започва да учи 12 ученички. Трудно се преодоляват предразсъдъците по отношение на жената и нейното място в обществото, но младата българка влага воля, ентусиазъм и енергия, за да докаже, че жената трябва да бъде просветена. Постепенно броят на ученичките нараства и през 1845 г. те са вече 90. Много от тях пристигат от други градове – Ловеч, Троян, Търново, Враца и др. Образователният процес се осъществява по църковно-славянски книги и взаимоучителния метод. Наред с църковните предмети Анастасия преподава и някои светски науки – история, география и аритметика, които усвоява от своите калоферски учители Райно Попович, Ботьо Петков и Брайно х. Генович. Ученичките се обучават три години. След завършването на училището, някои от първите ученички на Анастасия Димитрова, откриват девически училища в своите родни места: във Враца – Цвета Кръстенякова, което скоро събира повече от 100 ученички; в Ловеч – Парашкева Нейкова; Пелагия – в Свищов и др.
Анастасия Димитрова посвещава целия си живот на делото за просвещаване и културно издигане на българката. Работи с всеотдайност и безкористност, изпълнена с вяра в правотата на своите убеждения. След половинвековна дейност в полза на народа, на преклонна възраст тя приема монашество под името Анна и скоро след това умира /март 1894г./ в Йерусалим.
Девическото училище продължава да съществува и след напускането на Анастасия. Учителки са две монахини от Сопотския манастир и училището се помещава в Карлуковския метох. Монахините са с недостатъчна педагогическа подготовка и образователният процес прави „крачка назад”. Така секва за известен период животът на общественото девическо училище в Плевен.
През 60-те г. на ХІХ в. то отново се възражда за живот, когато за издръжката и управлението му започва да се грижи плевенската община. В резултат на новите обществено-икономически промени, в града настъпва преломен момент в развитието на просветното дело, което се отразява и на девическото образование. С помощта на местни родолюбци през учебната 1869/1870 г. училищното настоятелство назначава за учителка 18-годишната Елена Сливкова, която, изпълнена с ентусиазъм и амбиция, успява наново да развие девическото училище, но вече като класно, като отделя само първи клас. То се помещава вече в нова сграда, на север от църквата „Св. Николай” – широка, просторна, на два етажа, най-хубавото и най-голямото училище в града за времето си – девическото училище. Това става през лятото на 1870 г. и училището получава името „Св. Николаевско”. До Освобождението то прераства в трикласно и има педагогическа насоченост – подготвя момичета за учителки по българските земи. Така се превръща в център на девическото образование, дава пример и тласка десетки български девойки към просвета и развитие. Девическото училище и тези, които помагат за неговото развитие, разчупват съществуващите схващания за мястото и ролята на жената в обществото. Постепенно със своята дейност то доказва, че девойките имат потенциал и способности наравно с мъжа да участват в обществения живот и нарополезната дейност.
Освобождението от османска власт поставя началото на нов период в историята на учебното дело и на плевенското девическо училище. До 1944 г. в развитието му се открояват три етапа. Първият етап е от 1878 г. до 1910 г., когато от класно училище то прераства в пълна гимназия. Вторият обхваща развитието му като реална гимназия с общообразователен характер на обучение до 1931 г. От 1931 г. до 1944 г. в него се въвежда класическо образование, с откриването на полукласически и класически отдели. Цялостната дейност и развитие на училището през тези десетилетия е ръководена и от възрожденските идеи за духовното издигане на българските младежи, а също така и от провежданата държавна политика за равен достъп до образование на всички – независимо от пол, вероизповедание, национална принадлежност и социално положение. Сведенията за развитието на плевенското девическо класно училище в първите години след Освобождението са твърде оскъдни. То е общинско, т.е. под ръководството и материалното осигуряване на общината. В първите следвоенни години както всички общински училища, така и девическото е твърде занемарено. Материалната база е крайно мизерна и недостатъчна. Силно се чувства нужда от подготвени учители, учебници и помагала за обучение. Броят на ученичките е малък и за периода 1885-1892 г. се движи от 29 до 60, като при това трети клас е слабо представен – между 4 и 9 ученички. Положителни промени настъпват с приемането на Закона за народното образование от 1891 г. Това е първият закон, който дава завършена организация на българското образование след Освобождението. Той урежда положението на учителите и тяхното заплащане. Тъй като законовата уредба в страната не позволява жени да заемат държавни и обществени служби, учителската професия става по-привлекателна и се увеличава броят на желаещите момичета да се обучават. Така броят на ученичките в плевенското класно девическо училище се нараства. През учебната 1893/1894 г.вече достига 114, с директор Иван Крачунов и 7 учители. Училищното здание е малко и нуждата от ново училище става неотложна. По настояване на общинското ръководсво и с финансовата помощ на Министерството на народното просвещение /25 000 лева/ през ноември 1893 г. трикласното девическо училище се премества в новопостроена сграда и приема името „Мария Луиза” /сега там се помещава Прогимназия „Цветан Спасов”/. Изхождайки от желанието на повече ученичките да се обучават, през учебната 1895/1896 г. в училището се открива ІV /І гимназиален/ клас. Така броят на ученичките достига 194 с 8 учители. През 1897 г. училището е преместено в новопостроената едноетажна училищна сграда „Св. Николай”, окончателно завършена през 1899 г. Тя се състои от 10 стаи: за ученици, дирекция, училищен персонал и библиотека и се намира на мястото на събореното възрожденско мъжко класно училище „Св. Николай”. В края на ХІХ в. плевенското девическо училище поддържа добро ниво на грамотност сред девойките, учи ги на християнски ценности и на практически умения за живота. На 21 ноември започва да се чества неговият празник – „Въведение на св. Богородица”. На този ден се почита паметта на първата учителка Анастасия Димитрова.
От 11 ноември 1906 г. със заповед на Министерството на народното просвещение плевенското девическо училище се преобразува в четвъртокласна девическа прогимназия с професионален курс към нея, а от 1 септември 1910 г. то става пълна общинска девическа гимназия. Това, заедно с разширяването на сградата на училището през 1909 г., дава възможност плевенските девойки да получат средно образование. Започва период, през който гимназията се развива като една от най-големите реални гимназии в страната с общообразователен характер на обучение.
Политическите събития в България дават отпечатък и върху училищния живот. По време на Първата световна война училището е реквизирано за военна болница. Учебната година започва с два месеца закъснение, а поради лошите условия и настъпилата епидемия, учебната програма е съкратена. Предвид преобладаващата бедност на девойките и настъпилия дефицит, те не са задължени да носят ученическа униформа. Така за първи път се въвежда носенето на значка с инициалите на училището. В годините на войната и непосредствено след нея училището и неговите ученици и учители се нуждаят крайно от средства за прехрана, отопление, облекло. Голямата бедност налага създаването на помощни фондове и ученически спестовни каси с благотворителна цел. За засилването на фонда през лятото на 1918 г. училището започва отглеждането на буби, с чийто чист приход от 4358 лева подпомага издръжката на училището.
От 1 септември 1918 г., след края на войната, гимназията отново се настанява в сградата на училището „Св. Николай”, но условията за работа са лоши. В началото на учебната 1921/1922 г. гимназията е преместена в училище „Мария Луиза”. В нейната сграда са настанени прогимназиални ученици, разпределени във Втора и Трета прогимназия. По-късно те се сливат в една – Втора смесена народна прогимназия „Св. Николай”. През 1925 г. плевенската община тегли 2 000 000 лева заем от БНБ и издига трети етаж на училище „Мария Луиза”. В първото следвоенно десетилетие гимназията продължава да се разраства. През учебната 1925/1926 година тя е на трето място /след девическите гимназии в София и Пловдив/ по брой на паралелките. Бюджетът й е сред най-големите от тези на средните училища в страната. Плевенската гимназия е и сред отделилите най-много средства за закупуване на пособия, книги и списания за библиотеката, която е една от най-богатите училищни библиотеки в страната. Постепенно училищният живот се възстановява и до 1931 г. постига значителни резултати. Благотворно влияние за това имат създадените ученически дружества и организации: гимнастическо дружество „Юнак”, туристическо дружество „Студенец”, младежки „Червен кръст”, спортен клуб „Победа”, немски кръжок, създадените през 1923 г. хор и оркестър към училището. През 1928 г. в салона на гимназията се издига сцена. Приходите от изнесените литературно-музикални програми през 1933 г.са изпратени на комитет за издигане на паметник на Иван Вазов.
Нов етап в развитието на девическата гимназия е въвеждането на класическо образование. От 1931-1932 г. се обособява полукласически отдел, а от 1938-1939 г. и класически. Изучаваните предмети са български език, латински, гръцки, френски, немски, руски, математика, физика, химия, естествена история, българска и обща история, гражданско учение, политическа икономия, философия, музика и пеене, рисуване, телесно възпитание. На 1 юли 1934 г. девическата и мъжката гимназии в града се сливат под едно ръководство, но това е положение е за кратко. На 15 септември 1936 г. слятата гимназия започва учебната година отново разделена на държавна мъжка и народна девическа гимназия с директор Илия Попвърбанов. Нейната сграда обаче се руши и с адекватната намеса на общинската власт се създава комисия, която избира парцел за построяване на нова сграда на девическата гимназия. През 1938 г. е одобрен парцел от 24 дка в най-хубата част на града – парка на лозаро-винарската изба, с великолепно изложение към града. След одобряването на проекта, Министерството на образованието отпуска средства и строежът на първия етаж започва през 1940 г.
През октомври 1937 г. учителският съвет взема решение гимназията да носи името „Плевенска девическа на Н. В. Княгиня Мария Луиза” в памет на майката на българския цар Борис ІІІ. Определя за годишен патронен празник на училището 8 април-възшествието на княгиня Мария Луиза на българския престол. Почитта си към първата учителка Анастасия Димитрова продължава да се чества на 21 ноември /4 декември всяка година. Изработват се портрети на княгиня Мария Луиза и на Анастасия Димитрова със средства на училището.
 |
 |
Пред сградата на Плевенската библиотека „Христо Смирненски“ се намира паметния камък, който пази мястото, където се е намирала родната къща на Анастасия Димитрова“
Църквата „Свети Николай” преди Освобождението
и сега
Входът на църквата „Св. Николай” с изградения по-късно притвор
Град Плевен от началото на XX век. В центъра се извисява сградата на Девическата гимназия.
Девическата гимназия „Мария Луиза”през 40-те години на XX век.
Единствената запазена снимка на Анастасия Димитрова
През 30-те г. на ХХ в. духовният живот в училището се обогатява с дейността на създадените нови дружества – литературен кръжок „Живо слово” и философско дружество. Заради активната и ползотворна дейност през 1938 г. са наградени от цар Борис ІІІ с орден „За гражданска заслуга”, дамски кръст ІІІ степен, отличили се в работата си учители от девическата гимназия – В. Евстатиева, П. Бръшлянова и Ив. Димитрова.
В годините на Втората световна война въпреки трудностите в гимназията се обучават 1239 момичета, разпределени в 29 паралелки с 41 учители. Поради засиления приток на учащи се от околностите на Плевен, с министерско предписание се открива на нова гимназия в града. Това налага структурни промени. От 7 септември 1943 г. мъжката гимназия е разделена на І и ІІ гимназия, като към последната са прехвърлени осем паралелки от девическата. Така се създава прочутата Втора смесена гимназия в Плевен.
През 1944 г. за патрон на девическата гимназия в Плевен се приема първата учителка Анастасия Димитрова. Нейната рождена дата – 12 май, става патронен празник на училището. През същата есен в гимназията започват да се обучават 1242 ученици, разпределени в 20 реални паралелки и 12 класически паралелки от IV – VIII клас. Учителският персонал наброява 38 души, от които 24 редовни и 14 нередовни учители. През следващите учебни години паралелките се запазват, като класическият модел е закрит. До края на учебната 1953/1954г. училището носи името девическа гимназия „Анастасия Димитрова”, а през учебната 1954/1955г. се преименува във Второ средно училище „Анастасия Димитрова”. През учебната 1957-58 г. училището е преустроено като горен курс и преминава в самостоятелно средно учебно заведение под името Втора гимназия „Анастасия Димитрова” със 17 паралелки от VI – XI клас. След тази учебна година паралелките надвишават 21 като брой. През учебната 1959-60 г. гимназията става Втора политехническа гимназия, ”Анастасия Димитрова” с въведено изучаване на редица политехнически специалности. През 1960 г. тържествено е отпразнуван 120-годишен юбилей на училището и неговият патрон. През 1962/1963 г. занятията започват в новата сграда в Пети квартал на града, в която и до днес се помещава училището. Първоначално тя става обитаема благодарение на всеотдайния труд на учители и ученици. Това става под ръководството на директорите Веса Старирадева и Панайот Гетов. Признание за ролята на училището в образователния процес идва пред 1980 г., когато то е наградено с орден „Георги Димитров”. Това става „за неговата дългогодишна активна народополезна културно-просветна дейност и във връзка със 140 г. от създаването му”. През периода от 1980 до 1991 г. училището носи името Единно средно политехническо училище „Анастасия Димитрова”, а от 1991 г. е преименувано в Средно общообразователно училище. 80-те години на ХХ в. е времето, когато учениците на училището са най-много. През учебната 1982/1983 г. в училището се обучават 1242 ученика, разпределени в 36 паралелки. През следващите години броят им достига 1255/ учебна 1984-1985 г./
От 1982 г. е въведено отличие „Златна значка”, което се връчва на изявени ученици за отличен успех и активно участие в училищният живот. За учебната 1982/1983 г. са наградени 16 ученици, за учебната 1983/1984г. – 17 ученици, за учебната 1985/1986 г.- 27 ученици, за учебната 1986/1987 г. – 13 ученици. През 1990/1991 г. е честван 150-годишен юбилей на училището. По този повод и по повод значимите постижения на много възпитаници на гимназията през същата учебна година е учреден паметен медал в чест на Анастасия Димитрова. Той се дава на отличени ученици в прекия учебен процес и за участие в мероприятия, издигащи престижа на училището. През този период работата на училището върви под ръководството на директорите Лиляна Бързашка /1974 – 1989 г./ и Анка Шумова /1989-1998 г./. През учебната 1991/1992 г. за първи път в СОУ „Анастасия Димитрова” са приети ученици в ІХ клас, желаещи да се учат в паралелки с хуманитарна насоченост – български език и литература, история, география и философия. Това провокира по-голям интерес от тяхна страна и ги подготвя за продължаване на образование им след завършване на средна степен. През 1998 г. настоящият директор на училището – Тончо Върбанов, печели конкурс и оглавява ръководството на СОУ „Анастасия Димитров”. През същата година в памет на Анастасия Димитрова е издаден юбилеен сборник „Пулсации”. Той включва литературни, философски и исторически разработки на ученици през последните две години.
Така постепенно днешното училище „Анастасия Димитрова” в град Плевен извървява един дълъг и труден път от малкото девическо школо с няколко ученички, до голяма и утвърдена гимназия в Плевен и региона. Неговата поява и развитие зависи най-напред от убежденията и плама на първата учителка Анастасия Димитрова, а през годините от активната дейност и помощ на много учители, ръководители и общественици. Те са обединени от идеята, че знанията са достъпни за всички, че просветата крепи българското самосъзнание и култура.
Знамето на училището
В училището функционира музейна сбирка „Пътят на българското образование“, в който е направена възстановка на килията на Анастасия Димитрова, която е била използвана за училище. На снимката е Мариана Тинчева – Еклесия
***
Материалът за нашият патрон Анастасия Димитрова и за историята на училището е подготвен от учителката по български език и литература г- жа Росица Науменко и учителката по история и цивилизация г-жа Гергана Делиева.
Използвани са материали от книгата на Марияна Тинчева – Еклесия „Сън срещу събота“, в която е описала живота и делото на нашата бележита съгражданка Анастасия Димитрова
