Добри Петров Чинтулов (1822 – 1886) е български поет, композитор и педагог. Той човекът, чието име носят много български училища и улици, е една от светлите фигури на Възраждането ни.
От малък е любознателен и се записва в местното гръцко училище. Там обаче остава до 13-годишна възраст, когато е принуден да помага за издръжката на семейството. В Сливен, наричан „Градът на 100-те войводи“, Добри изгражда своите патриотични възгледи. Живее с родителите си до навършването на 16г. Баща му – обикновен занаятчия тепавичар, е много беден, така че 16-годишният Чинтулов сам се упътва за Търново. Там учи и работи в продължение на 6 месеца. През 1839г младият възрожденец отново е на път – към Влашко и столицата Букурещ. В чужбина Добри се хваща здраво за учебниците и продължава образованието си. Остава в Румъния до 1840г, когато решава да последва съвета на възрожденеца Захарий Княжески и поема към град Одеса в Русия. По това време Петербург предприема нова политика във връзка с Източния въпрос и на българите са отпускани стипендии за образование
.Добри Чинтулов умира на 27 март 1886г в Сливен. Зад гърба си оставя едно не толкова голямо литературно наследство, сред което обаче се открояват някои изключителни творби. Малко хора знаят, че именно сливенският възрожденец е човекът, написал текстовете на велики песни като „Вятър ечи, Балкан стене“,“Къде си, вярна ти любов народна“ и „Стани, стани, юнак балкански“. Въздействието на тези песни е огромно за революционизирането на българската младеж и за общия патриотичен и борчески подем на народа.
