Филмът е визуален разказ, реализиран чрез бързо сменящи се изображения, леко различни едни от други и прожектирани със скорост 24 в секунда. Тези отделни изображения се наричат кадри. Зрителят не може да забележи смяната на кадрите, тъй като човешкото око продължава да възприема всяко изображение в продължение на частица от секундата след изчезването на неговия източник. Именно бързото показване на кадрите, персистенцията на ретината, фи ефектът и прожекционните техники предизвикват илюзията за непрекъснато движение. Този ефект се постига чрез записване на поредица от фотографски снимки, чрез използване на анимация или чрез други техники за визуални ефекти. Филмите най-често са предназначени за показване по телевизията или в кината.
В наши дни филмите играят важна роля в културния живот — като произведение на киноизкуството, като източник на масово забавление и като средство за образование и в отделни случаи индоктриниране на големи обществени групи. Визуалните и музикални елементи на филмите са универсално разбираеми, а преводът на текстовото им съдържание чрез дублаж или субтитри дава възможност за тяхното международно разпространение.
Игралните филми представляват игрални постановки. Те обикновено са с дължина над 60 минути (най-често 90-120 минути, като малък брой филми продължават четири и повече часа, но обикноено се показват на серии).
Наименованието „филм“ идва от факта, че при появата на първите филми те са записвани и прожектирани с помощта на съществуващите от по-рано фотографските филми.
