Аборигените
Аборигените са първите заселници на Австралийския континент, които продължават да съществуват като самостоятелна група и след заселването на европейците на континента. Счита се, че те са се заселили от Югоизточна Азия в Австралия преди повече от 40- 50 хиляди години, по време на последния ледников период – по това време нивото на океана било ниско и те са можели да преминат от единия континент на другия, придвижвайки се по провлаците и протоците. Когато ледът се разтопил, нивото на водата се повишило и континентът останал напълно изолиран от Евразия. В началото аборигените живеели край бреговете на океана и реките, но по-късно постепенно започват да се преместват към вътрешността на Австралия.
Европейците пристигат на континента през XVII век и заварват около 500 различни племена. Масовото европейско заселване в Австралия обаче започва едва около 200 години по-късно, през 1788 г., като постепенно измества племената на аборигените от техните територии. Освен доброволно преселилите се на новите земи европейци, правителствата използват колониите и като място за изгнание на част от престъпниците и затворниците си. Преди тази инвазия в техния живот, коренното население на континента живее хиляди години по начин, сходен на този на своите прадеди, без почти да променят своите традиции.
Най-общоприетата етимология на името е от израза „ab origine” – „от началото, първоначален“. Понякога тази дума се употребява и за други племена по света, като синоним на коренно население. Австралийците използват израза „Indigenous Australians” – нещо, което може да се преведе като „коренни австралийци” или „туземско австралийско население”. Още при ранните контакти с европейците традиционните езици на аборигените (250- 300 езика и над 600 диалекта) започват да отмират – затова през 1972 г. правителството въвежда двуезична образователна програма и днес децата се обучават на своите племенни езици още преди да научат английски език.
