Масутацу „Мас“ Ояма (Masutatsu Oyama, 1923-1994) е роден на 12 (според други източници на 27) юли 1923 в Сеул, Корея. Неговото истинско име е Young-Li (според други източници Yong I-Choi), но когато емигрира в Япония е сменено с японското име Ояма, което в превод значи „велика планина“. Като момче е изпратен да живее в Манджурия, североизточен Китай, във фермата на сестра му. На 9-годишна възраст започва да изучава китайски бойни изкуства (за около 2 години), системата Shaku-riki, при работник в същата ферма. На 12 годишна възраст се връща в Корея и продължава заниманията си с корейски стил, наречен Taiken или Chabi (за около година). Увлечен по Бисмарк (Bismarck) заминава за Токио за да учи за боен летец. Записан е в Авиаторският младежки институт Yamanashi. Да оцелееш сам на тази възраст не било лесно, особено ако си кореец в Япония, и авиаторското обучение в крайна сметка било изоставено. Забелязвайки един ден няколко човека практикуващи карате, се заинтересова и намира при Гичин Фунакоши в университета Takushoku, където изучава известният днес като Шотокан стил на карате. Неговият успех в това начинание бил впечатляващ, едва 17-годишен става 2 дан, а 3 години след това му е присъден 4 дан. Успоредно с карате се занимава и с джудо, и напредъка му там не е по-малко удивителен – за по-малко от 4 години тренировки е вече 4 дан.
По това време е приет в Butokukai, тренировъчна школа за Imperial Japanese Military. В Butokukai се специализира в партизанската война, шпионажа и ръкопашният бой. Ояма прекарва 2 години в тази школа, до поражението на Япония във Втората световна война. Започва тренировки при So Nei Chu, също кореец от провинцията на Ояма, ученик на Чоджун Мияги (Chojun Miyagi) – създателя на стила Годжу-рю. So Nei Chu е известен с физическата си и духовна сила и един от водещите експерти по Годжу-рю. Той окуражава Ояма в намерението му да се оттегли в планината за тренировки, за да укрепи техническите си умения и успокои своят дух. So Nei Chu изпраща и друг свой ученик (Yashiro) в планината, но той издържа само 6 месеца в изолация. В крайна сметка Ояма е убеден, че ще има полза от неговото усамотяване, и продължава със самообучението. В крайна сметка е решен да стане най-силният човек в Япония. Сравнително скоро обаче, So Nei Chu му съобщава, че не е в състояние да го спонсорира повече и така след 14 месеца завършва отшелничеството на Ояма. Няколко месеца след връщането си в цивилизацията, през 1947, той тества възможностите си в карате дивизията на Japanese National Martial Arts Championships, състезание, което печели безапелационно. Все пак Ояма чувства празнота, тъй като не е завършил 3-годишното си уединение и се качва отнова в планината Kiyozumi, пак в префектура Chiba.
След 18 месеца интензивни натоварвания той слиза от планината напълно уверен в себе си, че е способен да поеме контрол над своя живот. Той никога повече не е особено зависим от влиянието на обграждащото го общество, макар че може би помага и това, че последвалите обстоятелства също никога не са така травматични.
Кумите със 100 човека
Киокушин като стил се е доказал не само чрез бойните умения на неговият създател – Сосай Ояма – но и на неговите ученици. Ояма представя на света уникален тест – „Hyaku Nin Kumite“ (Кумите със 100 човека). Това кумите се провежда последователно със 100 човека, по правилника на киокушин. Всеки спаринг продължава 2 минути. Ако тестваният бъде ударен така, че да е неспособен на отговор в продължение на 5 секунди, тестът се счита за неуспешен . За да го направи ощеу по-трудно, Ояма определя изискване за печелене на голям брой от тези 100 срещи .
За да представи своят тест Ояма прави в 3 последователни дни двубои със 100 човека, за 4 ден не е имало желаещи да участват. Според някои печели всичките. В началото това кумите се е провеждало в 2 дни с по 50 срещи, но в крайна сметка Ояма решава, че всичко трябва да е в 1 ден. На 1 декември 1972 англичанинът Howard Collins (7 дан) го прави в един ден за по-малко от 4 часа. Оттогава всеки такъв тест се провежда в един ден и за по-малко от 4 часа. Този тест е правен и от японеца Kenji Yamaki (4 дан) и бразилеца Francisco Filho (3 дан) – и двамата са световни шампиони. И двата теста се провеждат в Главната квартира в Япония и са филмирани. Yamaki се бие на 18 март 1995 и за 3 часа и 27 минути завършва с 22 победи с ипон , 61 с решение (23 са вазари – половин точка), 12 са равни и 5 загуби. Теста на Filho е на 22 март 1995 и е с продължителност 3 часа и 8 минути. Печели с 26 победи с ипон, 50 с решение, 24 равни и без загуба. Така и двамата стават 2 от легендите на Киокушин. Именно хората преминали теста са смятани от Ояма за истински бойци с непоколебим дух и воля от гранит. Сред 13 човека преминали успешно теста през 1986 е и Shokei Matsui (водач на ИКО-1), също световен шампион. Обаче в опит да премине предизвикателството Makoto Nakamura се проваля. Друг Световен шампион – Keiji Sampei (6 дан) – също се проваля на 49 среща при първият си опит за този подвиг. Вторият му опит е успешен. Masuda, Miyuki Miura, Shigeru Oyama и Ademir da Costa от Бразилия са други бойци, преминали успешно изпитанието.
Ояме е автор на десетки книги: „What Is Karate?“, „This Is Karate“, „Vital Karate“, „Advanced KARATE“ и др. Умира на 26 април 1994 от рак на белият дроб.
