Районът на днешния град Гоце Делчев е населяван от най-дълбока древност. Археологическите находки от рода на кремъчни оръдия на труда, открити край градския парк, свидетелстват за поселищен живот по тези места още през каменно-медната епоха (IV хил. пр. Хр.).
Предполага се, че по-късно в долината на река Места са живеели траки от племето беси, които всъщност са първите
известни обитатели. Тяхното дълговременно присъствие е засвидетелствано с множество културни останки, разкривани на различни места из района. Вероятно тракийско е било селището, чиито останки се намират в местността „Керацата“, на 1,5-2 км югозападно от града. От това място произхождат находки като: мраморна статуя на Хермес, оброчна плочка на Тракийски конник, фрагменти от битова керамика и др.
По-късно, след завладяването на тракийското държавно обединение (Одриското царство) от римляните (около средата на I в. пр. Хр.), поради стратегическото си местоположение, Гоцеделчевската котловина придобива важно значение. По тези места се кръстосват едни от главните пътища свързващи Беломорието със Сердика и Филипополис и Адриатическото крайбрежие с Константинопол. Някои от тях римляните изграждат върху по-ранни друмища, от трако-еленистическия период. Покрай тези пътища възникват множество селища, а други (тракийски) биват преизградени и разширени. Останките от едно такова антично селище са разкрити на територията на днешния град (ул. „Пирин“), както и прилежащ към него некропол (зад старата гимназия).
