При баба и дядо ми беше в пъти по-забавно. Животът при тях бе много по интересен. С приятелите ми всеки ден бяхме заедно. Ходехме до гората, правехме си пикник, играехме на игри. Не се прибирах с часове, защото игрите нямаха край. Всеки път измисляхме нови по-интересни игри. Вечер, когато дядо ме прибираше, се сърдех, защото не исках да се разделям с приятелите си. Баба и дядо полагаха големи грижи за мен. Баба ми готвеше любимите ми ястия. И всеки път се връщах в родния си град с подпухнали бузки. А градът бе спокоен и много красив, което правеше детството ми там още по-любимо.
