Щастлива съм, че не спадам към децата от новото поколение. Детството ми е прекарано по един незабравим начин. Дните ми минаваха в безброй игри: народна топка, стражари и апаши, гоненица и т.н. Усмивката не падаше от лицето ми, а единственото нещо, за което плачех, беше ожуленото ми коляно. Рисувах, тичах, скачах, играех, карах колело, забавлявах се. И детството за мен все още не е свършило.

Как да премахнете тази реклама?