Вътрешна политика

Освен даровит военачалник, Крум е и талантлив държавник. Той създава първите писани закони. Според една легенда той разпитал аварски военнопленници какво довело до разпадането и унищожението на тяхната държава и създал своите закони въз основа на техните отговори. Сведения за Крумовите закони се срещат във византийската енциклопедия „Свидас“ от 10 век-книга, изготвена от Требоний VI век., съдържаща епитимийни наказания, налагани през първи век от н.е. в Рим.Трябва да се отбележи фактът, че за пръв път е направен опит да се въведе единен правов ред в страната. Тези закони трябва да уеднаквят правата на славяните и прабългарите в държавата и да премахнат обичайно-правните норми по места.

Крум прави и първите стъпки към административна реформа, за която съдим от Хамбарлийския надпис. Той премахва племенната автономност в Тракия и поверява областта на кавкана, ичиргу-боила и брат си. Практиката до този момент е сакрата да се поделя на център, ляво и дясно. С този си акт Крум прекъсва тази традиция и започва промяната на държавно-административната система. Управителите на новите области са назначавани пряко от владетеля, а не както досега – племенните вождове на славяните. Освен това територията на областта не зависела от територията, обитавана от дадено племе.

За краткото си управление Крум постига териториално разширение и укрепване на държавата, каквито никой друг преди него не успял. Победите му в битките на Балканите заздравяват позициите на България не само пред Византия, но и в цяла Европа, издигайки страната като трета по сила на континента. Той продължава обединението на славяните на полуострова, а след него основна цел на българските владетели става завладяването на Константинопол.