За правилното отглеждане и възпитание на кучето са необходими някои принадлежности и предмети, които да отговарят на определени изисквания.

Съдове за храна и вода

Всяко куче трябва да разполага с два съда – един, в който да се поставя водата, и друг за храната.

Най-добре е те да бъдат направени от метал, от алпака или емайлирани, за да не бъдат окислявани от веществата на храната и лесно да се почистват от тях.

Освен това, такива съдове са по-стабилни и по-трудно се преобръщат.

Не се препоръчва да се използват медни, цинкови и бакърени съдове, защото увреждат качествата на храната.

Големината им се определя в зависимост от големината и породата на кучето. За средно голямо животно те трябва да събират 500-600 грама храна или вода.

Съдовете за храна и вода се измиват основно всеки ден с топла вода и сапун. Ако са замърсени, кучетата, особено малките, могат да получат стомашно-чревни разстройства.

Гребени и четки

Кучето, което се отглежда в дома трябва винаги да бъде чисто и козината му да бъде гладка и лъскава. То трябва да има собствени гребени и четки за изресването му. Гребенът е необходим и за разчесване на всички космени кичури, които, ако са дълги, често се сплъстяват, пречат, загрозяват и замърсяват кучето. Това е особено важно за породи с гъсти и дълги косми. За тези случаи, най-добре е гребенът да бъде с едри зъби и направен от рог, метал или пластмаса.

Кучето трябва да има и мека, и по-твърда четка. Меката четка се използва за почистване на късите косми и кожата от прах, кал и пърхот. Четката, която се използва за разчесване на дългите косми, трябва да бъде с по-дълги и здрави бодли. Най-добре е за тази цел да се използват четките с метални зъбци, поставени върху гумена основа.

След всяка употреба, гребените и четките задължително се почистват, измиват и се подсушават, за да се предпазят от трайно замърсяване и заразяване.

Кърпи

Като свърши къпането или измиването след разходка, кучето се избърсва. За тази цел е необходимо да бъдат заделени една-две кърпи.

Най-добре е те да бъдат меки, лесно и бързо да подсушават. Подходящи са хавлиените кърпи. След употреба, кърпата трябва да се изпира със сапун.

За почистване на ушите и очите може да бъдат използвани чисти кърпички, приготвени от марля или тампони от естествен памук, които след употреба се изхвърлят. Кърпите не трябва да се използват многократно, защото има голяма опасност очите и ушите вместо да бъдат почистени, да се инфектират.

Нашийник и повод

Задължително кучето трябва да се разхожда навън с нашийник и повод. Има различни нашийници. По-често от кожа, която от вътрешната страна, е подплатена с мека памучна материя или със специално кече, за да не дразни кожата. Нашийникът трябва да бъде направен по точни размери и да се поставя и сваля лесно. За тази цел добре, е да  има специална тока или да бъде направен така, че при издърпване на повода със специално синджирче да се притяга около врата толкова, колкото е необходимо. Върху нашийника има халка, за която се залавя поводът. Нашийникът не трябва да се поставя стегнато, нито пък много хлабаво, за да не изпада и да не дразни и притеснява кучето, иначе ще предизвика у него нежелание да му се поставя и да го носи.

Намордник

Намордникът представлява приспособление, което се поставя на муцуната на кучето и не му позволява да захапва каквото и да било. С него то става безопасно за околните – животни или хора.

Намордникът е необходима принадлежност, която трябва да се носи на обществени места не само от големите кучето, но и от някои по-малки породи, които са склонни към агресия. Задължително се поставя на животни и при по-специални ситуации – при транспортиране, наказание за предпазване от нежелано близане, при опасност да глътнат разни неща по време на разходка и т.н.

Кучето трябва да бъде приучено да носи намордник от 7-8 месечна възраст, за да нямате по-късно проблеми с това. Обикновено в началото намордникът притеснява кучето, но по-късно то свиква с него и лесно разрешава да му бъде поставен. Много е важно, той да бъде подходящ за породата и големината на животното и да му позволява свободно да диша, дори когато тича с изплезен език. Трябва да приляга добре към главата и да няма опасност по време на разходка да изпадне или кучето само да се освободи от него.