През 60-те и 70-те години на миналия век астрономите предлагат хипотеза, според която Вселената може да има много повече маса материя, отколкото виждаме. Вера Рубин, астроном от института „Карнеги” във Вашингтон изучава скоростта на движение на звезди в различните точки на галактиката.
Рубин забелязва, че между скоростта на звездите в центъра на галактики и по-отдалечените периферни райони няма почти никаква разлика. Този резултат бил в разрез с базовата Нютонова физика, от гледна точка на която звездите в покрайнините на галактиките би трябвало да се въртят по-бавно.
Астрономите обясняват този загадъчен феномен с помощта на невидима материя, която става известна като „тъмна материя”. Дори независимо от това, че не може да бъде видяна, тъмната енергия има маса, така че учените правят заключение за нейното наличие по гравитационното въздействие, което тя оказва на обикновената материя.
Тъмната материя, както се смята, съставя около 23% от Вселената, и само 4% се полагат на обикновената материя, която включва в себе си звезди, планети и хора.
Учените до днес не знаят какво е тъмната материя, но това може да се промени – пише Чо. – В близките години физиците може да открият частици тъмна материя.”
Но макар че астрономите в близко бъдеще може да открият частици тъмна материя, конкретно нейните свойства досега остават неизвестни.
Например с изследвания на галактики джуджета може да се провери дали тъмната материя е студена, както предполага стандартната теория, или по-топла – фактически това е въпрос за размерите на частиците тъмна материя, обяснява Чо.
