ноември 2016 - Загатките на космоса

Защо слънчевата корона е толкова гореща?

slyncheva-korona — Така изглеждаше слънчевата корона на Коледа.

Ултрагорещата външна атмосфера на Слънцето е наречена корона и тя обикновено е с температура от 500 000 до 6 млн. градуса по Целзий. Цялата публикация „Защо слънчевата корона е толкова гореща?“

Защо нашата Слънчева система е толкова странна?

Според това как астрономите и изследователите на Космоса откриват чужди планети около други звезди, те все по-ясно осъзнават уникалните характеристики на нашата собствена Слънчева система. slyncheva-sistema1 Цялата публикация „Защо нашата Слънчева система е толкова странна?“

Кой е източникът на високоенергийните космически лъчи?

kosmicheski-lychi — Все още малко ни е известно за високоенергийните космически лъчи, които периодично проникват през атмосферата на нашата планета. Наскоро получени данни оспорват теориите, които предполагат, че тези лъчи са резултат на изблици на гама-лъчи.

Проблемът с източника на космическите лъчи отдавна вълнува астрономите, които са изгубили над 100 години в изследването на произхода на тези енергетични частици. Цялата публикация „Кой е източникът на високоенергийните космически лъчи?“

Как се взривяват звездите?

svryhnova — Вляво: снимка на образувана с лазер ударна вълна. По-ярките цветове съответстват на области с голяма плътност и температура. Вдясно: симулация на колапсираща ударна вълнà, възникваща в прегалактична фаза.

Когато масивна звезда изчерпа своите запаси ядрено гориво и умира, настъпва впечатляваща взривна реакция, наречена „свръхнова”, която може за известен период от време да свети по-ярко от цяла галактика. Цялата публикация „Как се взривяват звездите?“

Къде са изчезналите бариони?

barioni — Учените използвали рентгеновата обсерватория „Чандра” на НАСА, за да засекат огромен резервоар газ, лежащ покрай комплекс галактики, подобен на стена, на 400 млн. светлинни години от Земята. В тази художествена обработка е показан близък изглед на т.нар. Скулпторна стена. Това откритие е най-силното засега доказателство, че невидимата материя в близката до нас част на Вселената представлява гигантска мрежа от горещ разреден газ.

Така наречената барионна материя се състои от такива частици като протони и електрони и съставя голяма част от видимата материя във Вселената Цялата публикация „Къде са изчезналите бариони?“

Колко гореща е тъмната материя?

tymna-materiya1 — Тази естествена цветна снимка на галактики е направена с помощта на телескопа „Хъбъл” и телескопите „Мауна Кеа” на Хаваите.

През 60-те и 70-те години на миналия век астрономите предлагат хипотеза, според която Вселената може да има много повече маса материя, отколкото виждаме. Вера Рубин, астроном от института „Карнеги” във Вашингтон изучава скоростта на движение на звезди в различните точки на галактиката. Цялата публикация „Колко гореща е тъмната материя?“

Какво е тъмната енергия?

През 1920 г. астрономът Едуин Хъбъл открива, че Вселената не е статична, а се разширява. През 1998 г. космическият телескоп, кръстен в негова чест – „Хъбъл”, изучава далечни свръхнови и открива, че Вселената в древни времена се е разширявала доста по-бавно, отколкото сега.

tymna-energiya1 — Галактичният куп Абел 1689 ще замени феномена „изкривяване на светлината”, известен като „гравитационни лещи”. Ново изследване на този куп открива тайната на това как тъмната енергия формира Вселената.

Цялата публикация „Какво е тъмната енергия?“

Загадките, които астрономите не могат да обяснят

Необятността на пространството и загадъчната природа на космическите обекти, които го изпълват, никога не оставят астрономите без материал за изследване.“Истинските загадки“ не трябва да имат просто обяснение”, тоест да не са въпроси, отговорите на които може да бъдат открити в обозримото бъдеще.

galaktiki — Това изображение на десетки хиляди галактики се нарича ултрадълбоко поле на „Хъбъл”. Снимката включва галактики на различна възраст, с различни размери, форми и цветове. Най-малките и най-червените може да са сред най-далечните от известните днес и съществували във времената, когато Вселената е била само на 800 милиона години. Близките галактики – големи, ярки, обозначени като спирали или елиптоиди – са процъфтявали преди около 1 млрд. г., когато възрастта на Вселената е била 13 милиарда години

Цялата публикация „Загадките, които астрономите не могат да обяснят“