Белтъчините са полимери, чиито елементи са двадесет аминокиселини. Човешкият организъм не може да произвежда осем от тези аминокиселини, които се наричат „незаменими“ и затова трябва да бъдат приемани чрез храната. Ползата от белтъчините се изразява в това, че те съдържат именно тези осем аминокиселини.

Енергетичният еквивалент на 1 грам белтъчини се равнява на 16,76 килоджаула (4 килокалории).

Преработката на белтъчините става посредством ензими, произвеждани в стомаха, панкреаса и стената на тънкото черво. При смилането на белтъчините винаги се отделят отпадъчни продукти или киселини. По тази причина те изискват особено внимание, когато се комбинират с други хранителни вещества.

Потребността на организма от белтъчини зависи от множество фактори. На първо място това са храносмилането и качеството на белтъчините. Правилното консумиране може да намали потребността ни от белтъчини и същевременно да ограничи отделянето на отпадъчни продукти.

В природата белтъчините се срещат само заедно с мазнините. В месото и рибата (животинските белтъчини) делът на двата вида хранителни вещества е почти еднакъв, с известно доминиране на белтъчините. В млечните белтъчини (особено сиренето) съотношението е почти еднакво, а в ядките (растителните белтъчини) съдържанието на мазнини обикновено надвишава това на белтъчините. Съдържанието на мазнини може да бъде увеличено при приготвянето на храната: чрез приготвяне на ястията с олио, както и да бъде намалено: чрез консумирането на обезмаслени млечни продукти или месо без тлъстини.