Въглехидратите са неотменим елемент на всички храни и главен доставчик на енергия за организма

По време на храносмилането скорбялата и захарите, които са най-важните видове въглехидрати, се разпадат в глюкоза. Тя осигурява основната енергия, необходима

на мозъка и централната нервна система.

Енергетичният еквивалент на 1 грам въглехидрати се равнява на 16,76 килоджаула (4 килокалории).

Човешкият организъм се нуждае от въглехидрати, за да може жизненоважните и изграждащи тъканите белтъци да не бъдат изразходвани за енергия, тъй като са необходими за възстановяване.

Ако поемате твърде много въглехидрати с храната, повече, отколкото биха се превърнали в глюкоза или гликоген (складиращ се в черния дроб и мускулите), резултатът ще бъде затлъстяване. Когато организмът се нуждае от повече гориво, мазнините се трансформират обратно в глюкоза и е налице отслабване.

Не трябва обаче да се намалява прекалено много количеството на въглехидратите. Те са еднакво важни за доброто здраве, както и останалите нутриенти (белтъчини, мазнини и др.) Въпреки, че липсва общоприето изискване, необходими са минимум 50 г дневно, за да се избегне кетоза – киселинно състояние на кръвта, което настъпва, когато собствената мазнина на организма се използва предимно за енергия.

Източник: Уикипедия

Мазнините са задължителна съставка на храната. Енергетичният еквивалент на 1 грам мазнини се равнява на 37,7 килоджаула (9 килокалории). Хранителните мазнини са единствените доставчици на незаменими (есенциални) мастни киселини, които изпълняват важни мембранни функции и играят ролята на разтворители и преносители на мастно-разтворимите витамини А, D ,Е и К.

Основните мастни групи са:

1. Фосфолипиди – главният представител е лецитинът, когото приемаме с житни и бобови семена и зародиши, ядки, нерафинирани растителни масла, месо, риба, хайвер
2. Стероли – богати на растителни стероли са гъбите, зародишите на семената и нерафинираните растителни масла. За човешкия организъм основно значение имат животинските стероли холестерол, сквален и техните производни. Богати на холестерол храни са яйчният жълтък, мозъкът, тлъстите меса и мастните произведения, пълномаслените млечни продукти. При нарушение в мастния метаболизъм повишената концентрация на холестерола в кръвната плазма се приема като фактор за атерогенния риск;
3. Мастно-разтворими витамини – А, D, Е и К
4. Пигменти и други микросъставки
5. Триглицериди
6. Мастни киселини
7. Есенциални мастни – доставят се от мазнините на риби и други морски животни.
   Чревната резорбция на мазнините протича безпрепятствено при 90% усвояемост.
   Потребностите от мазнините при здравословно хранене са в граници от 68 до 138г/24 часа в зависимост от пола, възрастта и физическото натоварване. При диетично и профилактично хранене енергийният дял на мазнините трябва да представлява по-малко от 30% от общия енергиен прием.

Белтъчините са полимери, чиито елементи са двадесет аминокиселини. Човешкият организъм не може да произвежда осем от тези аминокиселини, които се наричат „незаменими“ и затова трябва да бъдат приемани чрез храната. Ползата от белтъчините се изразява в това, че те съдържат именно тези осем аминокиселини.

Енергетичният еквивалент на 1 грам белтъчини се равнява на 16,76 килоджаула (4 килокалории).

Преработката на белтъчините става посредством ензими, произвеждани в стомаха, панкреаса и стената на тънкото черво. При смилането на белтъчините винаги се отделят отпадъчни продукти или киселини. По тази причина те изискват особено внимание, когато се комбинират с други хранителни вещества.

Потребността на организма от белтъчини зависи от множество фактори. На първо място това са храносмилането и качеството на белтъчините. Правилното консумиране може да намали потребността ни от белтъчини и същевременно да ограничи отделянето на отпадъчни продукти.

В природата белтъчините се срещат само заедно с мазнините. В месото и рибата (животинските белтъчини) делът на двата вида хранителни вещества е почти еднакъв, с известно доминиране на белтъчините. В млечните белтъчини (особено сиренето) съотношението е почти еднакво, а в ядките (растителните белтъчини) съдържанието на мазнини обикновено надвишава това на белтъчините. Съдържанието на мазнини може да бъде увеличено при приготвянето на храната: чрез приготвяне на ястията с олио, както и да бъде намалено: чрез консумирането на обезмаслени млечни продукти или месо без тлъстини.

Регулира водното равновесие в организма, заедно с натрия и съдейства за нормализиране на сърдечните ритми. В случай, че бъде нарушен натрий-калиевият баланс, страдат функциите на нервите и мускулите. Ниското ниво на захар в кръвта, както и продължителното гладуване, или силната диария водят до загуба на калий. Калиев дефицит може да бъде предизвикан както от умствен, така и от физически стрес. Препоръчителната дневна норма за възрастни е около 4700мг.
Полезни ефекти: Спомага за яснотата на мисълта като доставя кислород на мозъка. Ускорява елиминирането на отпадъчни продукти в организма. Понижава кръвното налягане. Помага при лечението на алергия.
Болести при недостиг: Хипогликемия, едем.
Естествени източници: Цитрусови плодове, пъпеш, домати, зеленолистните зеленчуци, джоджен, слънчогледово семе, банани, картофи.
Токсичност: Поглъщането на 18 г може да причини токсичен ефект.
Врагове: Алкохол, кафе, захар, диуретици.
Съвети: Ако консумирате големи количества кафе, не е изключено умората, срещу която се борите да се дължи именно на загубата на калий. Хората, пристрастени към алкохол и сладките неща трябва да са наясно, че вероятно са с намалено ниво на калий. Ако кръвната ви захар е ниска, губите калий и задържате течности. Ако вземате диуретици, калият в организма ще намалее още повече. Контролирайте храненето си, поемайте достатъчно количество магнезий, за да възстановите равновесието на минералите.

(Тиамин) Водноразтворим витамин. Също като при всички останали витамини от групата В-комплекс евентуалният излишък се отделя и не се складира в организма. Налага се ежедневно набяване на В₁ . Измерва се в милиграми (мг). Бидейки синергисти, В-витамините са по-мощни, когато се приемат комбинирано, отколкото ако се прилагат поотделно. В₁ , В₂ и В₆ трябва да бъдат уравновесени (т.е. 50 мг от В₁, 50 мг от В₂ и 50 мг от В₆), за да e ефикасно действието им. Официално препоръчваната дажба за възрастни е 1,0 до 1,5 мг (при бременност и кърмене се предлага 1,5 до 1,6 мг). Нуждата се увеличава при болест, стрес и оперативна интервенция. Известен е като „духовен витамин“ поради благоприятното му въздействие върху нервната система, умственото и душевното състояние. Оказва слабо диуретично действие.

Съвети: Ако сте пушач, употребявате алкохол или консумирате много захар, вие се нуждаете от повече витамин В₁. При бременните, кърмачките, полвзащите противозачатъчни медикаменти, потребността от този витамин също е по-голяма. Ако имате навика след вечеря да гълтате антиацид, вие се лишавате от тиамина, който бихте получили с поетата храна. При всички стресови състояния – болест, тревога, травма, следоперативен период – приемът на В-комплекс, включващ витамин В₁ трябва да се увеличи.